АИКБ предлага дефицитът да падне до 2% през 2027 г.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага бюджетният дефицит да бъде ограничен до 2% от БВП през 2027 г. Организацията поставя цел от 1% през 2028 г. и балансиран бюджет през 2029 г. Предложението е част от препоръките на работодателската организация към Бюджет 2027.

АИКБ представя подхода като „Цел 2-1-0“. Той предвижда постепенно намаляване на дефицита без увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Според Добрин Иванов от АИКБ целта изисква и по-ускорена бюджетна консолидация.

Работодателската организация смята, че основният проблем на публичните финанси е постоянното нарастване на текущите разходи. Затова тя настоява макроикономическата и приходната рамка за 2027 г. да бъде консервативна. При изготвянето ѝ не трябва да се разчита на най-оптимистичните прогнози.

Това се отнася до очакванията за икономическия растеж, инфлацията и събираемостта. При по-добри резултати допълнителните приходи трябва да намаляват дефицита и нуждата от нов дълг. АИКБ не подкрепя използването им за нови постоянни разходни ангажименти.

По предварителни данни на Министерството на финансите салдото по консолидираната фискална програма е отрицателно. Към края на август 2026 г. то възлиза на 3 млрд. евро. Това представлява 2,4% от прогнозния БВП.

АИКБ се обявява против повишаването на данъчните ставки и осигурителните вноски. Организацията не подкрепя и нови общи тежести върху труда и капитала. Според работодателите допълнителен ресурс може да се осигури чрез икономически растеж и по-добра събираемост.

Сред посочените мерки са ограничаване на сивата икономика, електронизация на контрола и по-добро управление на държавните активи. Организацията настоява държавата и общините да се разплащат своевременно с бизнеса. Забавените плащания влошават ликвидността на предприятията.

Работодателите предлагат през 2027 г. да започне реално програмно и резултатно-ориентирано бюджетиране. Всяка значима бюджетна програма трябва да има конкретна цел и измерими показатели. Необходими са още срок, отговорна институция и механизъм за оценка.

Програмите без доказан достатъчен обществен ефект трябва да бъдат преструктурирани или прекратявани. АИКБ настоява и за премахване на автоматичните механизми за определяне на възнагражденията в публичния сектор. По-високото заплащане трябва да бъде свързано с по-висока ефективност.

Организацията предлага функционален анализ на администрацията. Трайно незаетите щатни бройки трябва да бъдат закрити. Структурите с дублиращи се функции трябва да бъдат обединени.

АИКБ посочва счетоводството, човешките ресурси и IT обслужването като дейности за централизация. Същото се отнася до управлението на имоти и част от обществените поръчки.

Работодателите искат по-тясна връзка между осигурителния принос и размера на пенсията. Те предлагат минималната пенсия да се изчислява според осигурителния принос. При недостатъчен доход подкрепата трябва да се предоставя чрез социалното подпомагане.

АИКБ настоява за доходен и имуществен тест при тази подкрепа. Организацията предлага и постепенно изравняване на осигурителната тежест за държавните служители. Тя подкрепя продължаването на реформата в медицинската експертиза и развитието на втория пенсионен стълб.

Работодателите подкрепят новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Те обаче настояват тестът за адекватност да остане аналитичен ориентир. Според тях не бива да се превръща във втори автоматичен механизъм.

При оценката трябва да се сравняват основната минимална и основната медианна работна заплата. АИКБ поставя под въпрос показателя „издръжка на живот“. Организацията иска официална, прозрачна и възпроизводима методика за изчислението му.

В здравеопазването допълнителното финансиране трябва да бъде обвързано с реформи и измерими резултати. Приоритети са профилактиката, ранната диагностика и извънболничната помощ. АИКБ посочва също електронния контрол и проследимостта на лекарствените разходи.

АИКБ не подкрепя механичното съкращаване на капиталовите разходи. Инвестициите в инфраструктура могат да повишат производителността и конкурентоспособността. Големите проекти обаче трябва да преминават през оценка на разходите и ползите.

Тази оценка трябва да включва готовността на проекта и икономическата му възвръщаемост. Работодателите предлагат по-широко използване на публично-частните партньорства. Сред възможностите са концесии, съвместни участия и делегирани услуги.

Организацията отново предлага идеята за „Капиталов референдум“. Чрез него може да се набира ресурс за значими инфраструктурни, енергийни и индустриални проекти. АИКБ настоява и за прозрачна продажба на неизползваеми държавни активи.

Подходящи миноритарни държавни участия могат да бъдат листвани на Българската фондова борса. Работодателите предлагат и по-лесен достъп на гражданите до държавни ценни книжа.

В отбраната АИКБ приема необходимостта от модернизация. Според организацията големите поръчки трябва да носят максимален индустриален ефект за България. Тя предлага участие на български доставчици, местно производство и технологичен трансфер.

Сред останалите приоритети са професионалното и дуалното образование, STEM обучението и преквалификацията. АИКБ подкрепя и улесняването на достъпа до работници от трети страни.

Организацията определя предложението си като „Цел 2-1-0“. То съчетава бюджетна консолидация, административна реформа и запазване на продуктивните публични инвестиции. Подробности за предходни бюджетни параметри са представени и в материала за бюджета с очакван дефицит от 3%.