Валентин Стефанович: Разказ за оцеляването в беларуските затвори и борбата за свобода

Валентин Стефанович отново се учи да живее на свобода след години в изолация. Той е съосновател на правозащитния център „Вясна“ и един от символите на съпротивата в Беларус. Днес Стефанович се намира във Варшава и възстановява връзката със семейството си. Неговата история е огледало на мащабните репресии, които разтърсват страната от 2020 година насам. Към май 2026 г. броят на политическите затворници в Беларус достига около 1150 души според данни на „Вясна“.

Пътят на Стефанович към затвора започва след президентските избори през август 2020 година. Тогава властта в Минск буквално смаза масовите протести срещу фалшифицирането на вота. Александър Лукашенко елиминира своите опоненти още преди самото гласуване. До изборите бяха допуснати само три дами, водени от Светлана Тихановская. Александър Лукашенко управлява Беларус вече над 31 години без международно призната легитимност. По-малко от година след тези събития Валентин Стефанович беше арестуван по обвинения във финансови измами.

“В известен смисъл, започвам да живея. Отначало се запознавам със собствената си организация, в която има много хора, които не познавам, много млади хора. И това е много хубаво. Започвам отначало, за да мога пълноценно да възобновя дейността и работата си. Същото се отнася и за семейството ми – децата са се променили, пораснали са.”

Правозащитникът прекара почти пет години зад решетките при изключително тежки условия. Той беше осъден на девет години затвор за своята дейност в защита на човешките права. В затвора Стефанович преживява началото на руската агресия срещу Украйна. Той научава, че руските войски използват беларуската територия за настъпление. Това събитие променя изцяло политическата обстановка в региона.

“2022-2023 година – това бяха най-безнадеждните и най-тежките времена. През 2022 г. бях още в следствения арест, преди съдебното дело. Там разбрах за началото на войната в Украйна и за това, че руските войски са използвали територията на Беларус за агресията си. Това много ме огорчи – меко казано.”

Условията в беларуските затвори остават непроменени от съветско време. Стефанович често е изпращан в наказателния изолатор, известен като ШИЗО. Там затворниците спят на голи дъски без дюшеци и одеала. През зимата радиаторите не топлят и хората страдат от системно измръзване. Това е физическо и морално изтезание чрез лишаване от сън и студ.

“В първия затвор, там постоянно бях в изолатора – ШИЗО. За да разберете – това е килия, в която осъдените спят на голи дъски. Няма дюшеци, одеала. Условия, които вероятно не са се променили от съветски времена. Най-тежко е между сезоните, когато парното вече не работи. Въпреки че и зимата тези радиатори не топлят. Става дума за изтезания със студ – просто замръзвате.”

Надеждата за връщане при семейството дава сили на Стефанович да оцелее. През юни 2025 година беше освободен опозиционерът Сергей Тихановски. Това беше първият знак за възможна промяна в политиката на Минск. През декември 2025 г. бяха освободени общо 123 затворници, включително нобеловият лауреат Алес Беляцки. Тези освобождавания са резултат от споразумение със САЩ за облекчаване на санкциите върху износа на калиев хлорид.

През март тази година Стефанович беше изведен внезапно от килията си. С белезници и шапка на главата той беше транспортиран до Минск. Заедно с него бяха освободени още 250 души, сред които журналисти и опозиционери. Беларус освободи 123 политически затворници в края на миналата година след активната намеса на американския пратеник Джон Коул. Повече информация за тези събития може да откриете в статията Беларус освободи 123 политически затворници.

Въпреки тези жестове, репресиите в страната не спират. В Беларус са закрити над 1700 неправителствени организации. Всички опозиционни партии са лишени от официална регистрация. Международният наказателен съд продължава разследването за престъпления срещу човечеството в страната. Те включват депортиране и принудително прогонване на политически опоненти. Режимът прилага тактика на поетапно помилване, за да търгува със западните санкции.

Валентин Стефанович определя днешна Беларус като образец от 70-те години на миналия век. В страната властва задължителна държавна идеология и липсва медийна свобода. Икономиката е предимно държавна и неконкурентна. Въпреки това Стефанович отказва да признае вината си и не е подписвал документи за помилване. Той остава верен на своите принципи и на дейността на „Вясна“.

“Дейността ни е за благото на нашето общество, на хората. Държавата не бива да преследва народа си за критика на правителството. Правителствата идват и си отиват. Страната остава.”

Стефанович продължава да работи за своята родина от чужбина. Той настоява за пълно освобождаване на всички преследвани по политически причини. Неговата най-голяма мечта остава проста и човешка – да се разходи отново по улиците на своята страна.