В Русе изработват най-голямата рокля в България: Символ на етническо единство и традиции

Жени от турското и арменското читалище в град Русе се обединиха за уникална кауза. Те създават най-голямата рокля в България под ръководството на дизайнера Иван Донев. Проектът носи името „От златните ръце на нашите майки и баби“. **Инициативата на дизайнера Иван Донев цели да обедини миналото, настоящето и бъдещето на българските традиции чрез мащабна арт инсталация.** Русенските общности активно допринасят за съхраняването на родното културно наследство.

В уютната атмосфера на Народно читалище „Гюнеш“ творческият процес не спира. Името на културното средище означава „слънце“. Тук десетина жени работят върху пана с размери два на един метър. Те плетат на една кука деликатни карета. Тези елементи ще се сглобят в обща внушителна композиция. Работата протича под звуците на традиционния струнен инструмент саз.

Балига Мустафова от НЧ „Гюнеш-2012“ споделя своето вълнение от работния процес:

„Много се радвам, че се включихме в тази инициатива, на тази рокля. По принцип съм била шивачка по професия. И за мен беше голямо удоволствие и всяко едно парченце е частица от труда на някоя жена, на някой от нас. С песни през вечер се събираме тук. И женичките, всяка вечер 1-2 има, която има по-свободно време, включваме се в тази инициатива и сме много доволни.“

Бахрие Хюсеинова допълва, че проектът събужда ценни спомени от миналото:

„Това някак ни носи и спомени. Аз също мога да плета. Ние сме се учили да го правим от нашите родители. И така ме върна във времето като инициатива и това е българското, което сме го ползвали. Вече не ги ползваме за съжаление.“

Към инициативата се присъединява и арменската общност в Русе. Анджела Авакян от читалище „Анжела Чакърян 2008“ подчертава дълбокия смисъл на ръкоделието:

„За нас ръкоделието е традиция, идентичност, дори бих казала и свещенодействие. Наследили сме много дантели от нашите баби, от нашите майки. Това е било задължително в миналата една жена да може да шие. И сега като седнах, аз отдавна не съм подхващала иглата да си призная, усетих едно спокойствие, една сигурност. Защото, конецът, той е живота, преминава през толкова трудности. А дантелите са толкова красиви. И за да станат красиви дантелите, нищо не става по лесния начин.“

Проектът в Русе се превръща в пример за етническа толерантност. Флора Артюнян коментира съжителството между различните общности:

„Ние сме два различни етноса, но живеем в една България, която ни е обединила със своите традиции, със своите обичаи и ние сме длъжни и с отворена душа и сърце съвместно провеждаме мероприятията си. Това не ни е първа среща. Не е за първи път да сме заедно, изработвайки нещо.“

Инсталацията на Иван Донев е замислена като мащабен национален проект. **В инсталацията се вграждат ръчно плетени дантели и покривки, като някои от елементите са на възраст над 100 години.** Първоначално проектът стартира в град Раковски. **Проектът стартира първоначално в град Раковски и постепенно прераства в национална пътуваща инициатива.**

Към родолюбивото начинание вече се включиха и жени от Видинско. Те съшиват ръчно плетени карета върху големи бели платна. До момента в инсталацията са вградени около 500 карета. За пълното завършване са необходими още поне 1000 елемента. **Проектът предвижда роклята да достигне площ от 250 квадратни метра, което е основание за кандидатстване в Книгата на рекордите на Гинес.**

Изработването на най-голямата рокля ще продължи през целия летен сезон. Официалното представяне на творбата е планирано за септември. Датите за събитието варират между 6-и и 11-и септември. Вече е показана и демоверсия на проекта пред широката публика. Читалищата в Русе са важна част от общонационалното обединение.