Вторник, 17 ноември 2026
Последвайте ни във Facebook

Устойчивостта на Klebsiella към карбапенеми достигна 69% в България

Резистентността на Klebsiella pneumoniae към карбапенеми е достигнала 69% в България през 2025 г. Експерти посочват неправилната употреба и предписване на антибиотици като основни причини.

17 ноември 2026, 07:30 2 мин четене Paragraf AIУмна журналистика: материалът е подготвен и проверен с помощта на изкуствен интелект — по широк кръг независими източници, за точност и безпристрастност при писането и след публикуването.ИзточнициФакти↗·NOVA↗Видяхте грешка? Пишете ни
Устойчивостта на Klebsiella към карбапенеми достигна 69% в България
Илюстративна снимка: Dr Graham Beards / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Резистентността на бактерията Klebsiella pneumoniae към карбапенеми е достигнала 69% през 2025 г. в България — най-високото равнище в Европейския съюз. Това съобщава fakti.bg, цитирайки доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност.

Карбапенемите се използват при тежки бактериални инфекции. При Acinetobacter baumannii резистентността у нас достига 92%. По-високи стойности са отчетени само в Гърция и Хърватия — около 95%.

Устойчивостта на Streptococcus pneumoniae към еритромицин се е повишила от 17% на 41% за последните пет години. Към оксацилин тя е нараснала от 11% на 23%.

Според данни, представени от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, композитният индекс на антимикробната резистентност в България е 58,6%. Средната стойност за Европа е 21,8%.

Проф. Ива Христова: България остава единствената страна в ЕС без приет план срещу антибиотичната резистентност
СвързаноПроф. Ива Христова: България остава единствената страна в ЕС без приет план срещу антибиотичната резистентност

Експертите посочват нерационалната употреба и неправилното предписване на антибиотици като основни причини за тенденцията. Световната здравна организация препоръчва поне 65% от използваните антибиотици да са от групата за масово приложение. В България този дял е 22% в болниците и 42% в извънболничната помощ.

Доц. Иванов заяви, че приемането на ясни ръководства за лечение не търпи отлагане:

Приемането на ясни фармакотерапевтични ръководства не търпи отлагане

Официално регистрираните инфекции, придобити в болниците, са 3,7% в интензивните отделения у нас при 7,1% средно за Европейския съюз. Експертите оценяват реалния дял в България на около 8%. При приблизително 1,8 млн. хоспитализации годишно това би означавало над 144 000 засегнати пациенти. Става дума за оценка, а не за официално отчетен брой случаи.

Сред посочените мерки са по-доброто отчитане на болничните инфекции, контролът върху употребата на антибиотици и практически приложими ръководства за лечение. България има Национален план за борба с антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Въведено е и задължително електронно предписване на антибиотици, а започна реимбурсация на лекарства за деца до 7 години.

Експерти предупреждават, че сред безплатните препарати за деца има антибиотици, които СЗО препоръчва да се запазват за крайни случаи. Те настояват Националната здравноосигурителна каса да включи по-широко амоксицилин и еритромицин, за да насърчи употребата на лекарства от групата за масово приложение.

В Европейския съюз болничните инфекции са свързани с около 37 000 смъртни случая годишно, 16 млн. загубени болнични дни и икономически щети за над 5,5 млрд. евро. Според експертните оценки поне половината от тези инфекции могат да бъдат предотвратени. Вчера Световната здравна организация предупреди, че резистентните инфекции може да отнемат 39 млн. живота.

КоментариВсе още няма коментари.Напиши коментар

Коментарите излизат веднага. Такива с линкове или обиди се преглеждат от редакцията.