Популярен антибиотик за онкоболни се свързва с по-висок риск от смърт при възрастни

Цефепим отново привлича вниманието на медицинските среди. Нов систематичен преглед свързва употребата му с по-висока смъртност при възрастни пациенти.

Антибиотикът се използва при тежки бактериални инфекции. Прилага се и при фебрилна неутропения, когато пациентът има температура и много нисък брой бели кръвни клетки. Състоянието често засяга хора, които преминават през химиотерапия.

Анализът включва 110 рандомизирани клинични проучвания с 22 608 възрастни и деца. Изследователите сравняват цефепим с други бета-лактамни антибиотици. Данните са публикувани в JAMA Network Open.

Екипът се ръководи от д-р Зара Сохани от болница „Мезоньов-Розмон“ в Монреал. Учените използват байесов мета-анализ. Методът обединява резултатите от различни проучвания и изчислява вероятността за възможна вреда.

Сред пациентите, лекувани с цефепим, смъртността е 6,6 процента. При пациентите, получили алтернативни антибиотици, тя е 6,2 процента. Общата вероятност за по-висока смъртност при цефепим достига 94,4 процента.

Според анализа са необходими 227 лекувани пациенти за една допълнителна смърт. При включване само на публикуваните проучвания вероятността за вреда достига 98,6 процента. В тази група броят пациенти за една допълнителна смърт намалява до 111.

Най-висока вероятност за вреда се отчита при фебрилна неутропения. Там показателят достига 96,1 процента. Резултатите обаче не доказват, че антибиотикът пряко причинява смъртта.

Цефепим е цефалоспорин от четвърто поколение. Той има относителна устойчивост към AmpC бета-лактамазите. Някои бактерии използват тези ензими, за да се защитават от антибиотиците.

Това свойство прави лекарството ценно при тежки и резистентни инфекции. Затова авторите не призовават лекарите да прекратят употребата му. Те настояват за по-прецизен подбор на дозата и по-внимателно проследяване.

Дозировката изглежда има значение за безопасността на лечението. При стандартни и високи дози вероятността за вреда надхвърля 93 процента. Става дума за дози от два грама на всеки 12 часа или повече.

При по-ниски дози вероятността остава 80,5 процента. Абсолютната разлика е около 0,4 процентни пункта. При голям брой болнични пациенти тази разлика може да има практическо значение.

В коментар към публикацията експерти от UCLA предлагат различен подход към резултатите:

„Цефепим не е опасно лекарство, което търси заместител. То е полезно лекарство, което търси своята доза“, пишат д-р Даниел Услан и фармацевтът Итън Смит.

Според тях цефепим има по-тесен предел на безопасност от други бета-лактамни антибиотици. Те препоръчват проследяване на концентрацията му в кръвта.

Пациентите не трябва да прекъсват или отказват назначено лечение по собствена преценка. Изборът на антибиотик и дозата са отговорност на лекуващия екип. Това е особено важно при онкологични и хематологични пациенти.

Авторите препоръчват възможната връзка с по-висока смъртност да се отчете в бъдещите клинични насоки. Новите проучвания трябва да изяснят ролята на индивидуалната доза. Особено внимание са нужни при бъбречната функция и чувствителността на бактериите.

Цефепим остава важна възможност при тежки инфекции. Новите данни обаче подкрепят по-прецизно дозиране, индивидуална оценка и медицинско наблюдение.