УНИЦЕФ и СЗО: България не разполага с актуални данни за практиките на кърмене

България не разполага с актуални, регулярно събирани и национално представителни данни за кърменето. Тази липса пречи на проследяването на практиките и оценката на напредъка спрямо глобалните цели. Информацията беше разпространена от УНИЦЕФ България. Организацията цитира съвместно изявление на изпълнителния директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел и генералния директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус. Поводът за съобщението е началото на Световната седмица на кърменето.

България не разполага с актуални, регулярно събирани и национално представителни данни, които да позволяват адекватна оценка на политиките. Необходимо е изграждането на устойчив национален механизъм за наблюдение. Този механизъм трябва да обхваща ранното започване на кърменето и изключителното кърмене през първите шест месеца. Важно е също да се следи продължаването на процеса до двегодишна възраст на детето. Надеждните данни са фундаментални за планирането на услуги и насочването на подкрепа към най-уязвимите семейства.

Майките се нуждаят от навременна подкрепа през целия период на майчинството. Това започва още от бременността и първите часове след раждането. Помощта трябва да продължи след завръщането у дома и в общността. Подготвените медицински специалисти играят ключова роля в този процес. Те трябва да оказват практическа помощ в лечебните заведения и последващо консултиране в дома на семейството.

Кърменето е един от най-ефективните начини за опазване на детското здраве. То осигурява на бебетата жизненоважни хранителни вещества и укрепва имунитета им. Процесът подпомага когнитивното развитие и предпазва от сериозни заболявания. За майките кърменето също носи значителни ползи. То намалява риска от рак на гърдата и яйчниците, както и от диабет тип 2.

Статистиката показва положителен напредък в световен мащаб. Процентът на децата с изключително кърмене до шестия месец е нараснал от 37% през 2012 г. до над 47% днес. Разпространението на кърменето до двегодишна възраст се е повишило от 38% на 50% за последните пет години. Тези данни доказват, че инвестициите в политики за семействата дават резултат. Въпреки това напредъкът остава неравномерен в много страни.

Увеличаването на нивата на кърмене има огромно хуманитарно и икономическо значение. То би могло да предотврати почти 400 000 смъртни случая сред децата и около 140 000 сред майките всяка година. Икономическият ефект също е впечатляващ. Всеки щатски долар, инвестиран в насърчаване на кърменето, генерира икономическа възвръщаемост от около 59 щатски долара. Това се постига чрез по-ниски разходи за здравеопазване и по-високи доходи през целия живот.

УНИЦЕФ и СЗО призовават държавите да укрепят своите здравни системи. Необходимо е разширяване на програмите за консултиране в общността. Държавите трябва да спазват Международния кодекс за търговия със заместители на майчиното мляко. Важно е инвестирането в платен отпуск по майчинство и подкрепа на работното място. Мерките за насърчаване на кърменето трябва да са част от предродилните и следродилните грижи.

В България Световната седмица на кърменето преминава под наслова

Кърменето за устойчив старт в живота: укрепване на това, което работи

. В рамките на инициативата Специализираната болница „Майчин дом“ организира безплатни консултации и семинари. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи също подкрепи кампанията. Асоциацията се солидаризира с посланията на СЗО и УНИЦЕФ за значението на кърменето за обществото.