Унгарският парламент ограничи премиерските мандати до 8 години с историческа реформа
Националното събрание на Унгария прие 16-ата поправка в Конституцията, ограничаваща мандатите на министър-председателя до общо осем години. Реформата засяга пряко Виктор Орбан.
Националното събрание на Унгария прие историческа шестнадесета поправка в Конституцията на страната. Тази промяна въвежда строго ограничение за мандатите на министър-председателя. Всеки политик ще може да заема този висок пост за общо не повече от осем години. Решението беше гласувано на 15 юни 2026 година.
Депутатите подкрепиха предложението със 135 гласа „за“. Против гласуваха 50 представители, а шестима се въздържаха. Промяната беше внесена от Мартон Мелетей-Барна и Ищван Хантоши. Те са част от управляващото мнозинство в унгарския парламент. Ограничението обхваща периода от 1990 до 2026 година със задна дата. Това означава, че всички досегашни мандати се включват в общата сметка.
Най-сериозно засегнат от новата разпоредба е настоящият лидер Виктор Орбан. Той е избиран за министър-председател общо пет пъти през годините. Виктор Орбан губи правото да заема премиерския пост поради натрупания стаж от над 16 години. Изчисленията показват, че той е управлявал в различни периоди общо между 16 и 20 години. С новата поправка пътят му към изпълнителната власт се затваря окончателно.
Същността на републиката е смяната на властта. Не вечно управление, а демократична отчетност. В една демокрация победителят управлява само за определено време, а не завинаги. Избирателите ни възложиха задачата да демонтираме системата на автокрация.
Тези думи принадлежат на Мартон Мелетей-Барна от партията „ТИСА“. Формацията вече представи своята мащабна визия за нова Унгария, част от която е тази реформа. Новото правило се прилага и за бъдещи лидери, включително за Петер Мадяр. Самият Мадяр обяви по-рано, че подкрепя ограничението от два мандата. Той подчерта, че законът трябва да важи еднакво за всички.
За влизането в сила на поправката е необходим подписът на президента Тамаш Суйок. Реформата е част от по-широк пакет конституционни промени на новото управление. Тези мерки целят демонтиране на предишния модел на управление. Следващите парламентарни избори в Унгария са насрочени за 2030 година. Според новите правила Мадяр би могъл да управлява до 2034 година, ако бъде избран повторно.
Правителството в Будапеща официално приветства конституционната промяна. В същото време представителите на ФИДЕС се обявиха категорично против. Те критикуват процедурата и я определят като недемократична. Основният им аргумент е срещу обратното действие на законодателството. Някои медии отбелязват, че подобни промени могат да имат дългосрочен ефект върху политическата система.
Освен това Мадяр обяви създаването на комисии за разследвания срещу предишното управление. Това показва решимостта на новата власт за пълна ревизия. Поддръжниците на реформата виждат в нея средство за възстановяване на демократичния баланс. Те вярват, че ограничените мандати ще предотвратят създаването на нови автократични структури.
