Учредиха инициативния комитет, който ще издигне Йотова и Вълчев за президентските избори
Инициативният комитет за кандидатурата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев беше учреден в НДК. Сред съпредседателите са Христо Пимпирев, Крум Зарков, Емине Гюлестан и Емил Стоименов.
Инициативният комитет, който издига Илияна Йотова и Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент, беше учреден в София. Учредителното събрание се проведе в зала 6 на Националния дворец на културата. Събитието започна със закъснение, а премиерът Румен Радев пристигна след официалното откриване.
Илияна Йотова и Кирил Вълчев са представени като кандидат-президентска двойка за изборите на 25 октомври 2026 г. Комитетът беше сформиран, за да издигне официално кандидатурата им. Сред присъстващите бяха представители на политиката, науката, културата, спорта и обществения живот.
При пристигането си Илияна Йотова получи голям букет цветя от певицата Лили Иванова. Естрадната легенда е сред учредителите на инициативния комитет. Певицата Мариана Попова изпълни химна на Република България. Тя също участва в комитета.
Румен Радев дойде от Пловдив, за да подкрепи кандидатурата на Йотова. На събитието присъства и вицепремиерът Иво Христов. Двамата не са членове на инициативния комитет. Партията „Прогресивна България“ обаче подкрепя кандидатурата на Йотова.
Йотова благодари на всички, които застават зад кандидатурата на двамата кандидати. Тя подчерта, че съставът на комитета показва ролята на президентската институция. Според нея тя трябва да обединява хора с различни виждания и професии.
„Всеки един от вас има своята автентична визия за България. Обединението в този комитет показва каква трябва да бъде президентската институция. Вие не мислите мандатно – показвали сте го многократно“, заяви Йотова.
Йотова посочи подкрепата от БСП и „Прогресивна България“. Тя заяви, че очаква страната да получи „нов подем“. Според нея това трябва да стане чрез съхраняване на българските добродетели.
Илияна Йотова заяви, че истинската отговорност започва там, където приключва удобството да не забелязваш проблемите. Тя напомни за „противоконституционното влизане“ в президентската институция.
„Държавността изключва телефонното право, шуробаджанащината, сглобките“, категорична беше Йотова.
Кирил Вълчев благодари за оказаната подкрепа. Той заяви, че съгласието между българите е възможно чрез диалог. Вълчев прие предложението на Йотова да бъде кандидат за вицепрезидент.
„Възможно е да има съгласие по важни за народа ни теми. Затова приех предложението на президента Илияна Йотова и й благодаря за доверието“, каза Кирил Вълчев.
Вълчев се обяви за гарант на демокрацията в президентската институция. Той посочи и необходимостта от съхраняване и популяризиране на българския език и култура. Според него трябва да се поддържа постоянна връзка с българите по света.
В инициативния комитет има четирима съпредседатели. Това са проф. Христо Пимпирев, Крум Зарков, Емине Гюлестан и Емил Стоименов. Сред членовете е и председателят на БАН чл.-кор. д-р Евелина Славчева.
Сред учредителите са бившият президент Георги Първанов, бившият премиер Огнян Герджиков и Вежди Рашидов. В комитета участват също бившият лидер на ВМРО Красимир Каракачанов и бившият лидер на БСП Сергей Станишев.
Членове са още лидерът на АБВ Румен Петков, евродепутатите Кристиян Вигенин и Емил Радев. В състава влизат Любослав Костов, Иван Таков и кметове от различни български градове.
Участие имат спортистите Йордан Йовчев, Ивет Горанова и Владимир Николов. Сред учредителите са Теодор Салпаров, Илияна Раева и Георги Глушков. Представители на културата са Теодосий Спасов, Николай Сотиров, Веселин Плачков и Ралица Паскалева.
Директорът на Столичната опера проф. Пламен Карталов, композиторът Хайгашод Агасян и журналисти също подкрепят комитета. Сред тях са Валерия Велева, Кристина Патрашкова, Явор Дачков и Георги Тошев.
От името на инициативния комитет проф. Христо Пимпирев заяви, че президентът и вицепрезидентът трябва да бъдат екип. Той определи Йотова и Вълчев като подходящ тандем.
Пимпирев призова за преодоляване на разделението в обществото. Той посочи по-доброто образование, здравеопазването и демографската криза като важни национални цели.
