Учените не откриха връзка между котките и тежестта на детската астма

Ново мащабно изследване опровергава широко разпространеното схващане за вредата от котките при астма. Учените не откриват връзка между отглеждането на котка и по-тежките пристъпи при децата. Резултатите от проучването са публикувани в авторитетното научно списание Frontiers in Allergy.

Проучването обхваща над 30 000 деца и юноши, родени в Швеция между 2006 и 2020 г. Изследователите анализират подробни данни за здравословното състояние и наличието на домашни любимци. Те не намират съществени разлики в белодробната функция при децата. Честотата на астматичните пристъпи остава сходна при всички изследвани групи.

Много родители и лекари вярват, че котешките алергени влошават състоянието на малките пациенти. Поради тази причина често се препоръчва премахване на домашния любимец от домакинството. Данните от актуалното шведско изследване обаче не потвърждават подобна необходимост. Учените използват шведския национален регистър на домашните животни за своя прецизен анализ. Този метод позволява точно проследяване на реалното присъствие на котки в домовете.

Анализът показва сходни нива на тежки форми на астма при всички деца. Обострянията на болестта не зависят от наличието на котка в жилището. Една от основните причини е широкото разпространение на алергени извън дома. Котешки алергени се откриват лесно в училища и обществени пространства. Контактът с тях е почти неизбежен за всяко дете в градска среда. Изолирането на домашния любимец не променя съществено общото излагане на алергени.

Докато факторите на околната среда се проучват, други изследвания показват, че астмата е по-често срещана сред деца на майки с хранителни разстройства. В същото време присъствието на котки изглежда няма негативен ефект върху дихателните пътища.

Предишни проучвания по тази тема често дават противоречиви и дори спорни резултати. Някои по-стари анализи дори предполагат възможен защитен ефект при ранно излагане на животни. Съществува хипотеза, че контактът с любимци има важен имунологичен „тренировъчен“ ефект. Това може да понижи риска от развитие на тежки алергии по-късно в детството.

Изследване от Копенхаген също посочва, че котките могат да намалят риска от астма при новородени. Този ефект се свързва с механизъм за „деактивиране“ на определена генетична предразположеност. Въпреки това научната литература по въпроса остава разнопосочна. Някои прегледи намират повишен риск, докато други не откриват никаква зависимост.

Индивидуалната алергична чувствителност е много по-важна от самото присъствие на животното. Нивото и продължителността на излагане на алергени също играят ключова роля за симптомите. Учените подчертават значението на точните методологични подходи при такива мащабни анализи. Шведският регистър предоставя изключително надеждна база данни за бъдещи научни проучвания.