Учени откриха два биологично различни подтипа на аутизъм в мозъка

Международен екип от изследователи постигна значителен пробив в разбирането на аутизма. Проучването е публикувано в престижното научно списание Nature Neuroscience. Учените идентифицираха два отделни биологични подтипа на състоянието чрез анализ на мозъчни данни. Изследването се базира на доказателства от човешкия мозък и опити с мишки.

Изследователите анализираха данни от 1036 невротипични лица и 940 деца и младежи с аутизъм. Те добавиха и 20 различни миши модела към своята база данни. Това е една от най-мащабните сравнителни основи в тази научна област. Екипът използва иновативен метод за изолиране на генетични и имунни фактори.

Неврологът Алесандро Гоци от Италианския технологичен институт обяснява значението на откритието.

„Десетилетия наред наблюдаваме огромна вариативност в проявленията на аутизма, но досега ни липсваха преки доказателства, че тези разлики отразяват специфични биологични механизми в основата му“

Ученият допълва, че различните модели на свързаност съответстват на напълно различни биологични процеси. Първият идентифициран подтип се характеризира с хипосвързаност. При него се наблюдават значително отслабени връзки в главния мозък. Активността тук е пряко обвързана с гени за изграждане на синаптични съединения. Тези съединения позволяват на клетките да комуникират ефективно помежду си.

Вторият подтип показва коренно различна картина, наречена хиперсвързаност. При този вариант се наблюдава силно повишена активност на невронните мрежи. Тази специфична патология е тясно обвързана с имунната система. Пациентите от тази група често проявяват по-тежки форми на състоянието.

Тези нови данни допълват усилията на българските експерти в областта. Университети от Бургас и София обединяват усилия за изследване на аутизма. Те съчетават генетични изследвания с изкуствен интелект за по-точни резултати.

Адриана Ди Мартино от американския Институт за детско съзнание подчертава ролята на животинските модели.

„Опитите с мишки ни дадоха универсалния ключ за разчитане на биологичните процеси“

Екипът е видял кои генетични пътища задвижват промените в мозъка. След това учените са открили същите модели и при хората. Новият модел разделя случаите на аутизъм въз основа на преки биологични доказателства. Това може да сложи край на универсалния подход към терапията. Учените се надяват да разработят специфични програми за всеки биологичен профил.

Изследването се вписва в по-широк контекст на проучвания за човешкото развитие. Друго проучване очертава четири ключови възрасти, които оформят нашия мозък. Тези фази на развитие са критични за разбирането на невроразвойните състояния.

Проучване от 2025 г. вече идентифицира четири вида аутизъм сред 5000 деца. То обаче се основаваше на над 230 различни поведенчески черти. Новата работа в Nature Neuroscience отива по-дълбоко в биологичните механизми. Тя разглежда аномалии, които се появяват още във феталния период.

Аутизмът не е едно състояние, а спектър от биологично различни профили. Генетиката играе роля в голяма част от случаите. Все още обаче липсва единен биологичен маркер за всички хора. Експертите подчертават, че симптомите и механизмите остават силно разнообразни.

Различни научни трудове проследяват промените в аутизма според възрастта. Те обхващат ранното детство, юношеството и младостта. Всички тези данни целят по-точно диагностициране на синдрома. Разбирането на имунните механизми е ключова стъпка напред в тази насока.