Център „Проф. Иван Дуйчев“ съхранява 100 000 тома и ръкописи от IX век
Центърът „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет съхранява 100 000 тома и уникални ръкописи от IX век. Научете повече за това уникално научно бижу.
Къщата, в където се намира Центърът за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”. Снимка: Румяна Тонева ПРОФ. ВАСЯ ВЕЛИНОВА Снимка: Румяна Тонева Гробът на професора в двора Снимка: Румяна Тонева Евангелие и деяния на апостолите. В средата е разцъфналият кръст, символ на християнството. Снимка: Румяна Тонева Средновековен свитък амулет на църковнославянски с молитви за задържане при бременни жени. Носел се е около кръста и жената всеки ден е четяла молитвите. Снимка: Румяна Тонева Книги на проф. Иван Дуйчев и негови колеги медиевисти Снимка: Румяна Тонева Образци за икони от тефтера на зографа Тома Вишанов. Изкопирани са от печатни западноевропейски библии с гравюри. Снимка: Румяна Тонева Образци за икони от тефтера на зографа Тома Вишанов. Изкопирани са от печатни западноевропейски библии с гравюри. Снимка: Румяна Тонева
Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет е истинско научно съкровище. Вече 40 години институцията функционира като водещо звено в структурата на Алма матер. Този център е уникален в световен мащаб заради своя специфичен подход. Той обединява изследванията на славянската култура и Византийската империя в единен контекст. Директорът проф. Вася Велинова определя звеното като оазис на изяществото в София.
Сградата се намира на тиха улица в столичния квартал „Бъкстон“. Проф. Иван Дуйчев дарява своя дом на Софийския университет за научни цели. Той е сред най-признатите български медиевисти и историци в международен план. Ученият е бил член на 11 чуждестранни академии на науките. Догодина научната общност ще отбележи 120 години от неговото рождение. Библиотечният фонд на центъра вече наброява близо 100 000 тома специализирана литература.
Приживе домът на професора е функционирал като отворена библиотека за дискусии. Проф. Дуйчев завещава личната си колекция от ръкописи и богатата си библиотека.
„През целия си живот е отстоявал идеята, че славяните и Византия са неделими – културно, религиозно, икономически, политически, и че изучаването им разделено не е добрият подход“
обяснява проф. Вася Велинова. Това виждане заляга в основите на центъра от самото му създаване.
Изпълнители на волята на дарителя са фонд „13 века България“ и университетското ръководство. Нонка Дуйчева предава имота, а проф. Аксиния Джурова става първият директор. Първоначално фондът е съдържал около 35 000 тома. Днес той е значително обогатен чрез дарения и откупуване на частни библиотеки. Институцията съхранява най-голямата колекция от гръцки ръкописи в България от IX до XIX век. Колекцията включва също славянски и ценни ориенталски материали за сравнителни изследвания.
Проф. Вася Велинова подчертава липсата на подобни обединени центрове в чужбина.
„По света има много центрове по византинистика, в които си изучават историята, културата, изворите за Византия. Има много палеославистични центрове – по цяла Европа и отвъд океана. Но център, който да обединява славяните и Византия във всички аспекти на тяхното културно-историческо съществуване, няма. Това е само нашият“
споделя тя.
В центъра работят осем учени, реставратор, архивист и библиотекар. Студентите по филология, история и културология имат привилегията да работят с оригинали.
„Имат възможност да почувстват просто как е работено в оная епоха“
допълва проф. Вася Велинова. Лабораторията за консервация и реставрация е оборудвана с помощта на японската държава. Фондациите „Сумитомо“ и Японската държавна фондация даряват машини за обработка на пергаменти. Българските специалисти преминават обучение при японски експерти за минимална намеса върху ръкописите.
Неотдавна министърът на образованието Красимир Вълчев посети центъра за запознаване с фондовете. Той разгледа уникалните славянски, гръцки и ориенталски ръкописни паметници. Центърът е ключова хуманитарна база за изследвания в палеографията и изкуствознанието. Съществува необходимост от устойчиво финансиране за бъдеща дигитализация на архивите. Институцията остава живо научно ядро, което пази културата на православния свят. Тази култура продължава да бъде значима за съвременното общество.
