Цената на войната: Руската икономика се задъхва под тежестта на военните разходи и скъпите горива

Централната банка на Русия предприе ново намаление на основния лихвен процент. Институцията свали ставката от 14.50 на 14.25 на сто. Решението идва в момент на сериозни икономически затруднения за страната. Основните причини са нарастващите разходи за войната в Украйна и тежките западни санкции. Централната банка на Русия намали основния лихвен процент до 14.25% заради икономически натиск и инфлационни рискове.

Управителят на банката Елвира Набиулина даде ясен сигнал за бъдещата политика. Тя заяви, че е малко вероятно паричната политика да бъде облекчена в близко бъдеще. Лихвите вероятно ще останат високи за по-дълъг период от време. Основната причина са „проинфлационните рискове“. Те се засилват от по-високите бюджетни разходи, предвидени за следващите три години.

„Покачващите се цени на бензина могат да повлияят и на инфлационните очаквания, тъй като той е важна суровина както за гражданите, така и за бизнеса“, каза Набиулина.

Скокът в цените на бензина се превърна в критичен фактор за банковите решения. Набиулина директно свърза въздушните удари на Украйна с икономическите проблеми на Русия. Енергийната инфраструктура страда от атаки с дронове на далечно разстояние. Това води до недостиг и паника на пазара на горива.

На 18 юни беше регистрирана най-голямата атака срещу руската столица от началото на конфликта. Близо 200 украински дрона удариха Москва и едноименната област, като поразиха голяма петролна рафинерия. Ударът в югоизточната част на града предизвика експлозия в резервоар за съхранение на петрол. Тези инциденти принуждават властите да търсят алтернативни решения.

Бизнес изданието „Комерсант“ съобщава за рязко поскъпване на горивата. В Московска област бензинът поскъпна с повече от 3 рубли на литър. Експертите посочват няколко причини за кризата. Сред тях са намалените доставки и непланираната поддръжка на рафинериите. Руското финансово министерство вече предупреди, че бюджетът трудно издържа на военното натоварване. Повишеното сезонно търсене и паническото пазаруване допълнително усложняват ситуацията.

Някои малки бензиностанции вече купуват по-скъп бензин от Беларус. Икономическият импулс на страната отслабва видимо. Вицепремиерът Александър Новак обяви понижение на прогнозата за растеж на БВП през 2026 г. до едва 0,4%. Предишната прогноза предвиждаше ръст от 1,3 на сто. Това показва сериозно забавяне на руската икономика.

Бюджетният дефицит на Русия може да достигне колосалните 3 трилиона рубли. Приходите от нефт и газ намаляват, а ресурсите се пренасочват към военната сфера. Русия планира увеличение на данъците, за да запълни дупките в хазната. Гражданските отрасли усещат най-силно този натиск.

Въпреки тези данни, Кремъл поддържа оптимистичен тон. Официалните власти твърдят, че имат предложения за активизиране на икономиката. Те представят високите разходи като временно предизвикателство. Независимите анализатори обаче виждат признаци на системна криза и стагнация. Руската икономика е изправена пред изчерпване на резервите и постоянен фискален натиск.