Русия вдига ДДС до 22% и изчерпва фонда си, за да финансира войната в Украйна
Русия обяви ново увеличение на ДДС от 20% на 22%, за да компенсира спадналите приходи от петрол и да финансира военните си разходи, които вече надхвърлят 159 милиарда долара годишно. Икономиката на страната се задъхва след четири години война, а западните санкции са блокирали стотици милиарди долари активи.
След близо четири години война в Украйна, руската икономика продължава да се задъхва под натиска на западните санкции и огромните военни разходи. В опит да компенсират спадащите приходи, руските власти обявиха ново, значително увеличение на данъците.
През последните 24 часа стана ясно, че правителството въвежда още по-сериозни фискални мерки, включващи увеличение на ДДС от 20% на 22%. Тази стъпка е директно насочена към финансиране на военната машина, чиито разходи вече надхвърлят 159 милиарда долара годишно, което представлява над една трета от националния бюджет.
Според Института за икономика в Киев, приходите на Русия от петрол са спаднали с около 20% тази година, главно заради по-ниските световни цени. В същото време, ефектът от западните санкции се засилва. Те продължават да забавят икономическия растеж на Москва, като увеличават разходите и възпират инвестициите.
Санкциите оказват силен натиск върху финансовата система. Те са блокирали достъпа на страната до около 450 милиарда долара ликвидни активи и са засегнали пряко 80% от банковата система. Финансовото бреме се утежнява и от факта, че Русия е изчерпала над половината от своя суверенен фонд за ликвидни активи от февруари 2022 г. насам, което сериозно ограничава възможностите ѝ за финансиране на продължителната война.
Вътрешните икономически експерти признават сериозността на ситуацията. Докато Западът подчертава, че икономическите и военни загуби на Русия са устойчиво големи, руските анализатори говорят за необходимостта от „меко приземяване“ на икономиката. Те обаче признават, че този процес не е нито мек, нито добре управляван.
Висшият ешелон на руските финанси също е разтревожен. Главата на Сбербанк, Герман Греф, предложи намаляване на лихвените проценти от 16.5% на 12% с цел спешно стимулиране на икономическото възстановяване.
Към фискалните проблеми се добавя и натискът върху енергийната инфраструктура. Атаките на Украйна върху руски нефтопреработвателни заводи са намалили капацитета им с между 10% и 38%. Този оперативен удар води до поскъпване на горивата и недостиг в някои руски градове, допълнително натоварвайки гражданите чрез повишени данъци и инфлация.
