Свръхуловът и климатичните промени забавят драстично растежа на рибите по света

Свръхуловът и промените в околната среда подкопават основите на световните риболовни стопанства. Учени от австралийския университет „Джеймс Кук“ публикуваха тревожно изследване по темата. Те анализираха близо 7700 записа за растеж на различни морски видове. Проучването обхваща 1479 вида в периода между 1908 и 2021 година. Данните разкриват трайна тенденция към забавяне на растежа на рибите. Този процес е започнал още в самото начало на XX век. Най-засегнати са видовете с висока пазарна стойност.

Ръководителката на изследването Хелън Ян подчертава сериозността на ситуацията. Екипът проследява биологични характеристики за период от 113 години. Изследователите измерват баланса между скоростта на растеж и крайния размер на тялото. Управляваните риболовни стопанства отчитат среден спад в растежа от 9 процента за последното столетие.

„Човешкият натиск води до мащабни промени в екологията и жизнения цикъл на рибите“

Ян обяснява, че рибите вече достигат значително по-малки размери. Те растат много по-бавно в сравнение с миналите десетилетия.

„Управляваните риболовни стопанства са отбелязали среден спад в растежа с около 9 процента през последното столетие. Това означава, че рибите достигат по-малки размери или растат по-бавно“

Практиките на улов са основен фактор за тази негативна тенденция. Рибарите често се ориентират към по-едрите екземпляри. Изменението на климата допълнително усилва тези процеси. Най-силни промени се наблюдават в умерените географски ширини. Там риболовният натиск е най-висок в световен мащаб.

Намаляването на размера на рибите нарушава морските хранителни вериги. Това води до по-ниски добиви за стопанствата. Популациите се възстановяват все по-трудно. Учените настояват за по-строг контрол върху улова. Те призовават за дългосрочно наблюдение на морските екосистеми.

Запасите от мигриращи сладководни риби са намалели с над 80 процента от 1970 година. Данните са от доклад на ООН, представен на конференция в Бразилия. Основните причини са язовирите, замърсяването и климатичните промени. Свръхуловът също играе ключова роля в този мащабен екологичен колапс.

Тази криза застрашава глобалната продоволствена сигурност. Свръхуловът застрашава поминъка на 800 милиона души по света. Най-засегнати са басейните на големи реки като Амазонка, Меконг и Нил. Поне 325 вида риби в тези региони се нуждаят от спешна международна защита.

В световен мащаб вече действа споразумение за рибарството. То забранява вредните субсидии за защита на прекомерно експлоатираните запаси. Индивидуалните квоти за улов са едно от възмоните решения. Те обаче все още не показват пълна ефективност срещу глобалния спад.

В България също се въвеждат временни мерки за опазване на ресурсите. Влиза в сила забрана за сладководен риболов във водоеми до 500 метра надморска височина. Остава възможността за риболов в по-високите райони. Специални водоеми също ще бъдат достъпни за рибарите до края на април.