Страшното отмъщение на султан Баязид Светкавицата и падането на Мисионис

В началото на 1393 година цар Иван Шишман прави последен опит да спаси своята държава. Той се опитва да си върне важния град Шумен. Този град е загубен по време на походите на великия везир Али паша. Действията на българския владетел предизвикват незабавния отговор на султан Баязид. Султанът решава окончателно да ликвидира Търновското царство. Според Григорий Цамблак Баязид преминава Дарданелите с огромна армия. Целта на османците е столицата Търновград.

Армията на султана вероятно преминава през централните части на Стара планина. В същото време силите на Али паша атакуват от базите си в Североизточна България. Търновград пада под османска власт на 17 юли 1393 година след тежка обсада или предателство. Мехмед Нешри описва този поход като изключително труден. Великият везир се насочва към столицата веднага след като си връща Шумен.

По пътя си османците срещат героичната съпротива на крепостта Кос Ова. Днес знаем, че това е средновековното име на античния град Мисионис. Крепостта Кос Ова (Мисионис) е идентифицирана на 7 км западно от днешния град Търговище. Тя е охранявала стратегическия път между Варна и Търновград. Мехмед Нешри отделя голямо внимание на тази обсада. Разказът за нея е три пъти по-дълъг от този за превземането на столицата.

Али паша изпраща пратеник до владетеля на Кос Ова с искане за подчинение. Отговорът на защитниците остава в историята със своята твърдост:

Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!

След този отказ везирът заповядва на Пазарлъ Доган бей да атакува. Заповедта е безмилостна:

Иди и удари Кос Ова! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!

Османските воини не успяват да превземат твърдината с директен щурм. Те започват да плячкосват околността и залавят много пленници. Тогава се стига до коварна измама. Българските първенци предлагат да предадат крепостта срещу свободата на своите близки. Те казват на пашата:

Върни ни робите, отвлечени от турците, пък да ти дадем крепостта Кос Ова!

Пашата връща робите, но след като влиза в крепостта, отново ги пленява. Тази тактика е част от общата стратегия на завоевателите. Военната доктрина на османците е съчетавала жестокост към съпротивляващите се и милост към предаващите се. Мурад I е инструктирал своите пълководци по следния начин:

Руши, пали и граби земята Сосманова – казва, според Мехмед Нешри, султан Мурад І на Али паша преди похода в 1388 г. – Но дойдат ли някои сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове!

Археологическите проучвания на хълма „Крумово кале“ потвърждават ужаса на тези събития. Археологическите разкопки разкриват пласт от пожарище с дебелина над един метър. Всички сгради в Мисионис са били опожарени и сринати. Преди огъня те са били напълно ограбени от нападателите. Разцветът на града е бил по времето на Иван Александър, когато са строени нови квартали.

Учените откриват следи от отчаяна защита. В гърдите на един от защитниците е намерено острие от стрела. Живите погребвали мъртвите си направо сред сградите на много малка дълбочина. Един мъж е бил затрупан от рухнала стена по време на агонията си. В дрехите му е намерена торбичка със сребърни монети на султан Мурад I.

По чудо на една от улиците е оцелял оловен реликварий. Върху него са изобразени Христос и апостолите Петър, Павел и Андрей. Тази находка свидетелства за силната вяра на местното население. В тези времена целият български народ се молел за спасение от нашествието.

След падането на Кос Ова пътят към Търновград е открит. Нешри описва финала на кампанията:

Щом овладял Кос Ова, пашата тръгнал към престолнината на Сосман – Търнавъ – пише Мехмед Нешри. – Като я наближил, той спрял на стан. Неверниците дошли и му донесли ключовете

Цар Иван Шишман не се е намирал в столицата по време на нейната обсада. Той вероятно е събирал нови войски в други части на страната. Отбраната на Търновград е била водена от патриарх Евтимий. След 1393 година животът в крепостта край Търговище прекъсва завинаги. Намерените 26 ранни османски монети зад портата бележат края на тази българска твърдина.