Старшина Мария Борисова: С пациент в самолета няма бутон за пауза

Старшина Мария Борисова е участвала в над 30 полета за авиомедицинска евакуация на деца и възрастни. Тя е била част и от други спасителни мисии. Според нея броят на полетите има по-малко значение от натрупания опит и отговорността към всеки пациент.

Зад всяка задача стои човешка съдба. Пациентът трябва да стигне навреме до необходимото лечение. Семейството му очаква добри новини. Затова Борисова не приема нито един полет като рутинен. Всеки пациент има различно състояние и изисква пълна концентрация.

При авиомедицинска евакуация медицинският екип работи в ограничено пространство, при шум, вибрации и промени във височината. В реанимацията специалистите разполагат с болнична инфраструктура, повече място и различни консултанти. В самолета достъпът до пациента и апаратурата е по-труден.

По време на полет няма възможност да бъде повикан допълнителен екип от съседно отделение. Медиците трябва предварително да се подготвят за различни сценарии. Те трябва да разполагат с всичко необходимо още преди излитането.

Състоянието на пациента се следи непрекъснато, а всяка промяна изисква незабавна оценка. Борисова обяснява, че няма универсален медицински подход. Всеки полет изисква различни действия и постоянна готовност за реакция.

„С едната ръка се държиш за нещо, за да не загубиш равновесие, а с другата извършваш медицински манипулации, разговаряш с пациента или с колегите, мислиш няколко хода напред… без възможността да натиснеш “пауза”.“

За участие в такива мисии е необходима добра подготовка по спешна медицина и интензивни грижи. Важен е практическият опит с пациенти в тежко или критично състояние. Медицинският специалист трябва да познава апаратурата и да реагира бързо при внезапна промяна.

Авиомедицинската евакуация има допълнителни специфики. Екипът трябва да познава влиянието на полета върху организма. Необходими са знания за безопасността на борда и ограниченията при работа във въздуха. Редовното обучение също е задължително.

Отговорността, дисциплината и самообладанието са сред най-важните качества в критични ситуации. Борисова подчертава, че това не означава липса на страх. Важно е емоциите да не управляват действията.

Работата в екип е решаваща. При спешна ситуация няма място за индивидуални прояви или съревнование. Медиците, летателният състав и организаторите изпълняват обща мисия. Медицинският екип информира екипажа за пациента и възможните рискове.

Екипажът от своя страна предоставя информация за продължителността на полета, очакваната турбуленция и други особености. Подобна координация подпомага бързите и последователни действия. Повече за съвместната работа на пилоти и медици може да прочетете в материала „Добре обучени пилоти и медици спасяват човешки животи в Португалия“.

Адреналинът е естествена реакция. Той може да изостри вниманието и да мобилизира организма. Според Борисова медикът трябва да насочи концентрацията си към конкретните действия. Спокойствието постепенно се превръща в част от професионализма.

При полет с бебе или малко дете медицинската отговорност е изключително голяма. Подходът включва не само прецизни медицински решения. Важни са тонът, жестът и спокойното отношение към родителите.

Роднините често преживяват най-тежките мигове в живота си. Те имат страх, надежда и много въпроси. Затова екипът трябва да бъде опора и за семейството. Понякога краткото уверение, че всичко необходимо се прави, има голямо значение.

Борисова е участвала и в мисии след земетресението в Турция. Тя е била част от екипа на ВМА, който е сред първите български медицински екипи в засегнатите райони. Участвала е и в авиомедицинската евакуация на пострадали от трагедията в Кочани.

При бедствията условията са тежки, а напрежението е голямо. Целта остава една – да бъдат спасени възможно най-много човешки животи. След успешно приключила мисия удовлетворението е силно, но умората не изчезва веднага.

Някои случаи остават в съзнанието завинаги. Особено тежки са мисиите с деца, тежко пострадали хора и бедствия. Медиците оставят емоциите настрана по време на работа. Те обаче ги осмислят след изпълнението на задачата. Подобна устойчивост и хладнокръвие са важни и за служителите на спешните линии, както показва материалът „Мястото, където паниката среща хладния разум“.