Соцмодата: между шивачките и „Кореком“
Социалистическата мода се ражда между дефицита, шивачките, държавното производство и мечтата за „Кореком“. Музикалните звезди, списанията и чуждите стоки променят стила на поколения българки.
Ревюта представят новите модели - дрехите се шият и у дома по кройки от списания. СНИМКИ: АРХИВ
Ако трябва да опишем модата в България през социализма с една дума, тя е „дефицитна“. Държавата насърчава скромността, практичността и колективния дух. Българките обаче не се отказват от желанието да изглеждат красиви, стилни и различни.
Това противоречие превръща социалистическата мода в интересна страница от историята на всекидневието. Ограниченият избор създава изобретателност. Жените преправят палта, обръщат рокли и шият детски дрехи от стари костюми.
Почти всяко семейство притежава шевна машина. Най-често това е „Подолск“, а по-късно се появяват и български модели. Умението да се шие се смята за необходимо. Почти всяка жена има „своя“ шивачка и „свой“ фризьор.
След 9 септември 1944 г. новата власт налага равенство и скромност. Прекалената суета често се възприема като проява на „буржоазно мислене“. В първите следвоенни години необходимостта измества модата. Дрехите се пазят, поправят и използват до пълното им износване.
През 50-те години държавата започва да изгражда собствена модна система. Появяват се домовете на модата. Там художници моделиери следят световните тенденции и ги адаптират към местното производство.
Както отбелязва проф. Любомир Стойков:
„Българската мода никога не съществува изолирано – тя непрекъснато води своеобразен диалог със световната, макар и подчинен на икономическите и политическите ограничения на времето“.
Предприятия като „Рила стил“, „Витоша“, „Янтра“, „Пирин“ и „Младост“ стават познати на много семейства. Те произвеждат костюми, палта, трикотаж и обувки. Значителна част от продукцията е предназначена за износ към Западна Европа.
Парадоксът е очевиден. Български шивачи изработват дрехи за чужди марки. Самите те обаче трудно могат да си позволят подобни модели. Именно затова дрехите от внос придобиват особена стойност.
Жената през 50-те е скромна, но елегантна. На мода са роклите с подчертана талия, дългите поли, прибраните сака и малките шапки. Цветовете са тъмносини, кафяви, сиви и бордо.
Почти всяка жена се стреми да има поне една празнична рокля. Тя обикновено е копринена или от габардин. Пази се за сватби, именни дни и Нова година.
Списанията също играят важна роля. „Жената днес“ публикува модни съвети, кройки и идеи за преобразяване на стари дрехи. През 80-те години списание „Бурда“ се превръща в съкровище за жените, които умеят да шият.
През 60-те години европейското влияние става все по-осезаемо. Появяват се геометрични десени, миниполи, тънки чорапогащи и обувки с висок ток. Популярни са каретата, копринените шалове, големите очила и фините кожени ръкавици.
Развива се и българската козметична индустрия. „Ален мак“ произвежда кремове, червила, пудри, сенки и лакове. Кремът „Здраве“ се превръща в класика. Козметиката на „Роза“ – Карлово, използва българско розово масло.
Парфюмите „Магнолия“, „Момина сълза“, „Теменуга“, „Роза“ и „Шипка“ остават емблеми на местната парфюмерия. Най-хубавите продукти често се пазят за специални поводи.
Много историци определят 70-те години като „златното десетилетие“ на социалистическата мода. Производството се увеличава. Магазините предлагат по-богат избор. Моделиерите започват по-смело да интерпретират западните тенденции.
Българската естрада започва да диктува прическите, грима и облеклото. Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова и Бисер Киров влияят върху вкуса на публиката. Фризьори често получават поръчки „като Лили Иванова“.
Музиката и модата вървят заедно. Италианските песни, френските шансони и фестивалът „Златният Орфей“ създават нови образци. Вечерните забави, ресторантите и летните естради показват тези образци публично.
Дънките се превръщат в най-силния символ на свобода и престиж. Оригиналните Levi’s, Wrangler и Lee са почти недостъпни. Намират се основно в „Кореком“ или пристигат чрез роднини и приятели.
Истинските дънки се пазят с години. Те се преправят, кърпят и носят до пълното им износване. Същото се случва с маратонките Adidas и Puma, италианските чанти, часовниците Seiko и модерните очила.
През 80-те години модата става по-смела. Телевизията, чуждите списания, касетите и музикалните клипове показват света отвъд желязната завеса. Българите пресъздават видяното със собствени средства.
На мода идват широките сака с подплънки, тесните поли, лъскавите материи и ярките цветове. Появяват се българските дънки „Панака“ и спортните елечета с много джобове. Косите стават обемни, топирани и фиксирани с лак.
„Кореком“ се превръща в легенда. Витрините показват дънки, парфюми, японски часовници, електроника, шоколади и кафе. За мнозина разходката пред тях е почти толкова вълнуваща, колкото самото пазаруване.
За актуалния интерес към периода свидетелства изложбата „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“. Регионалният исторически музей – София я представя в зала „Временни експозиции“.
Експозицията е достъпна от 30 април 2026 до 31 януари 2027 г. Официалното откриване се състоя на 29 април 2026 г. в централното фоайе на музея.
Модните ревюта също имат значение. Те представят новите колекции на държавните предприятия. Българските моделиери съчетават световните тенденции с местното производство.
Преди абитуриентски балове пред ателиетата се образуват списъци с чакащи. Изработката на официална рокля продължава седмици. Процесът включва задължително две проби.
Ежедневието на жената през социализма също показва тази смесица от ограничения, труд и лична изобретателност. Ако магазинът няма подходяща рокля, шивачката я създава. Ако няма модерна чанта, тя пристига от Югославия.
Материите са предимно памук, лен и коприна. Особено ценена е коприната „Липник“, произвеждана в Русе. Дрехите се носят дълго, защото всяка добре изработена вещ има висока стойност.
Социалистическата мода разказва за общество между ограниченията и мечтите. Една рокля може да пази спомен за опашка, спестявания или нощи пред шевната машина.
След 1989 г. западните марки навлизат свободно. Магазините се изпълват с разнообразни стоки. Заедно с ограниченията постепенно изчезва и усещането, че всяка покупка е малък празник.
