Сметната палата спря грешки за 3,37 млрд. лв. в отчетите на бюджетните организации

Сметната палата предотврати грешки на обща стойност 3,37 милиарда лева в годишните финансови отчети на бюджетните организации. Одитната институция успя да отстрани 87 на сто от всички установени неправилни отчитания за 2024 година. Тези корекции са резултат от активната намеса на одиторите по време на извършените проверки през 2025 година. Процесът обхвана министерства, ведомства, държавни висши училища и общини в цялата страна.

Сметната палата прие общо 337 одитни доклада за извършени финансови одити на бюджетните организации. Институцията провери всички централни органи на властта без изключение. Делът на одитирания бюджет на общините достигна рекордните 98,74 на сто. Това представлява финансов ресурс в размер на близо 15,4 милиарда лева. Докладът вече е изпратен до министъра на финансите и Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Анализът на данните показва устойчива тенденция за подобряване на финансовата отчетност в публичния сектор. За последните три години общият спад на неправилните отчитания е 43 на сто. През 2022 г. грешките бяха в размер на 6,8 милиарда лева. През 2023 г. те намаляха до 4,55 милиарда лева, а за 2024 г. достигнаха 3,86 милиарда лева. Можете да научите повече за тези тенденции в материала за ръста на глобите и корекциите.

Въпреки положителните резултати, определен дял от неправилните отчитания остават некоригирани в крайните отчети. Причините за това често са свързани с различия в мненията между одиторите и ръководствата на организациите. Понякога стари грешки от предходни периоди не могат да бъдат отстранени веднага. В други случаи сумите са преценени като несъществени за крайното одитно мнение. Относителният дял на тези случаи бележи слаб ръст спрямо предходната година.

Общо 82% от одитните доклади завършват с немодифицирано мнение от страна на проверяващите. Това означава, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на институциите. Те са надеждна база за вземане на управленски решения на национално и регионално ниво. Одитното мнение може да бъде още квалифицирано, отрицателно или одиторът да откаже да даде мнение.

Сметната палата идентифицира системни слабости при финансовото отчитане за седемгодишен период. От 2017 до 2023 г. са наблюдавани чести промени на правилата в сектора. Министерството на финансите не винаги предоставя достатъчно изчерпателни указания към бюджетните единици. Налице е критичен недостиг на административен капацитет в много институции. Липсата на унифицирана дигитална база данни затруднява работата на малките общини.

При констатирани нарушения на законите Сметната палата сезира съответните компетентни органи за последващ контрол. Агенцията за държавна финансова инспекция е сезирана за три министерства и три висши училища. Проверки ще се извършват в МРРБ, Министерството на здравеопазването и Министерството на младежта и спорта. Под наблюдение са Техническият и Икономическият университети във Варна, както и ВТУ „Тодор Каблешков“.

Заради съмнения за престъпления Прокуратурата е уведомена за действия в една община и едно министерство. Става въпрос за община Струмяни и Министерството на културата. Повече детайли може да намерите в статията за нарушенията в Министерството на културата. Докладите за 125 общини са изпратени на финансовото министерство, а 38 са дадени на АДФИ.

Допълнителни проучвания разкриват сериозни нарушения при разплащанията в брой в някои общини. Националната агенция за приходите е информирана за нарушения в три общини у нас. Това са Раднево, Стара Загора и Димитровград. Там са отчетени разходи в брой за изборни дейности на стойност 1,3 милиона лева. Тези случаи изискват засилен контрол върху кешовите потоци в местната власт.

Сметната палата препоръчва ускоряване на процеса по утвърждаване на счетоводни стандарти за публичния сектор. В момента удовлетворяването на високите международни изисквания за отчитане е поставено под риск. Необходимо е приемане на Международните или Европейските счетоводни стандарти за публичния сектор. Това ще гарантира по-висока прозрачност и ефективност при управлението на публичните средства в България.