Следродилна депресия засяга 30% от майките в България: Психолог предупреждава
Около 30% от майките в България страдат от следродилна депресия, предупреждава психологът Биляна Вълчева. Състоянието се различава от обикновената родителска умора и изисква навременна подкрепа. Липсата на намеса може да повлияе негативно на цялото семейство.
Около 30% от майките в България страдат от следродилна депресия. Това състояние често остава неразпознато. Силно униние, тревожност и затруднена емоционална връзка с бебето са основните симптоми. Психологът Биляна Вълчева коментира темата пред Нова.
Важно е да се прави разлика между нормална родителска умора и следродилна депресия. Периодът на адаптация след раждането, известен като „бейби блус“, обикновено отшумява до две седмици. Следродилната депресия обаче може да се появи между третия месец и първата година. Тя често остава незабелязана от близките.
„Това е лъжливо спокоен период. Жената изглежда функционална, но вътрешно може да изпитва силна несигурност, вина и усещане, че не се справя“, обясни Вълчева.
Рисковите фактори включват тежка бременност и липса на подкрепа. Социалната изолация също допринася. Биохимични промени, като дефицит на витамин D и B12, също са от значение. Близките трябва да внимават за сигнали като липса на удовлетворение. Други признаци са нежелание за грижа за себе си и бебето, постоянна умора, занемарен външен вид и отдръпване от околните. В такива случаи критиката е крайно неподходяща. Необходими са подкрепа и разбиране.
Според други специалисти, честотата на следродилната депресия в България варира между 10-20%. Това означава между 5000 и 12 000 засегнати жени годишно. Европейско изследване показва почти двойно увеличение на клинично изявените симптоми. Те засягат средно 1 на всеки 3 жени. Грижата за майката след раждането е ключова за предотвратяване на тези състояния. Повечето случаи остават недиагностицирани. Около 80% от жените постигат пълно възстановяване при навременна намеса. Следродилна депресия засяга и около 10% от бащите. Симптомите са сходни и оказват влияние върху детето. Най-големите рискове са суицидни мисли и отказ от грижа за бебето.
Първата стъпка е разговор с близки хора. При нужда трябва да се потърси консултация с психолог или психотерапевт.
„Понякога една среща е достатъчна, за да се предотвратят по-сериозни последици“, подчерта специалистът.
При липса на подобрение може да се наложи помощ от психиатър. Ненавременната намеса влияе негативно на майката. Тя също засяга връзката ѝ с детето и цялата семейна динамика.
„Няма как бебето да е добре, ако майката не се чувства добре“, каза Вълчева.
Грижата за психичното здраве е част от отговорното родителство.
