Противоречието на българина: Твърдим, че сме добре, но 60% са пред бърнаут
Ново проучване разкрива, че 80% от българите твърдят, че са в добро психическо здраве, въпреки че 60% са пред бърнаут. Клиничният психолог д-р Велислава Донкина от БАН посочва, че системната злоупотреба с кофеин и алкохол, съчетана с финансови бариери, води до тежки заболявания и липса на профилактика. Едва 6% от хората водят изцяло здравословен начин на живот, а 87% никога не са участвали в държавни здравни програми.
Психологът Велислава Донкина Кадър: Би Ти Ви
Българите полагат изключително малко грижи за здравето си, въпреки че значителна част от населението декларира добро психическо състояние. Този парадокс стана ясен след мащабно проучване на психическото здраве у нас, проведено от STADA.
Клиничният психолог от БАН д-р Велислава Донкина коментира резултатите пред bTV. Тя подчертава, че обществото ни посещава много малко профилактични прегледи. Това е сигнал, който сезира всички държавни структури, тъй като хората са силно недоволни от начина си на живот – липсва време за спорт, за релакс и има системна злоупотреба с алкохол.
Публикуваните на 4 ноември 2025 г. данни показват тревожно несъответствие. Според изследването, 80% от българите се определят в добро психично здраве, въпреки че близо 60% са били пред бърнаут и имат сериозни проблеми със стреса и изтощението. Хората всеки ден гледат новини, пълни с агресия, но въпреки това твърдят, че психическото им здраве е стабилно.
Д-р Донкина посочва, че тази тенденция води до отдалечаване от собствените чувства и формиране на все по-нереалистична представа за случващото се. Системната злоупотреба с кофеин и алкохол причинява множество сърдечно-съдови и чернодробни заболявания, но също така и психични проблеми.
„Ние все повече се дистанцираме от чувствата си и имаме все по-нереалистична представа за това, което правим. Системно злоупотребяваме с кофеин, алкохол, което води до много сърдечно-съдови, чернодробни заболявания, но и до психични. Пълним напрежение, изпразваме и се чувстваме все по-безпомощни“
— д-р Велислава Донкина, Клиничен психолог от БАН
Проучването разкрива и сериозни пречки пред воденето на здравословен начин на живот. Финансовите бариери са основни, като 48% от българите смятат, че здравословният живот е твърде скъп. Допълнително, 41% споделят затруднения в достъпа до качествена храна. В резултат, едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот.
Липсата на превенция е драматична. Статистиката показва, че 87% от българите никога не са участвали в държавни профилактични здравни програми. По този повод проф. Георги Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, подчертава необходимостта от повишаване на здравната култура на нацията и насърчаване на профилактичните прегледи, за да се предотврати лечението в късни стадии на болестите.
Д-р Донкина е категорична, че държавата тотално отсъства в грижата за психичното здраве. Тя призовава обществото да си даде сметка за отговорността си – както към децата и обществото, така и към самите себе си. Според нея, кризата трябва да принуди хората да спрат да неглижират нещата, които не са им приятни.
Психологът напомня, че добрата грижа за стабилна психична система започва още от ранното детство. Тя допълва, че когато човек е пораснал по недобър начин, умът му може да преживее дори доброто като лошо.
„Кризата ни принуждава да спрем да неглижираме нещата, които не са ни приятни. Добрата грижа тръгва още от ранното детство, тогава се създава стабилната психична система. Когато сме пораснали по недобър начин умът ни работи така, че дори да дадеш добро, човек може да го преживее като лошо“
— д-р Велислава Донкина
Въпреки всички негативни тенденции, България се класира сравнително високо по индикатора за очаквана продължителност на предстоящия живот в добро здраве – 66,7 години, което е около четири години над средното за Европейския съюз.
