След аварията „Чернобил“: България е на първо място по радиационно облъчване

България заема осмо място в Европа по общо радиационно замърсяване след аварията в „Чернобил“. Страната обаче се нарежда на първо място по реално облъчване на населението. Мълчанието на тогавашната власт и липсата на адекватни мерки са основни причини за тази статистика. Днес, 39 години след трагедията от 26 април 1986 г., изследователите продължават да разкриват мащабите на информационното затъмнение.

**България претърпява втори радиационен пик през пролетта на 1987 година.** Този инцидент се случва поради отказа на управляващите да закупят чисти фуражи за животните. Властта игнорира предупрежденията на учените за екологичната опасност. Радиоактивни частици в София са засечени още преди 1 май 1986 г., според данни на проф. Георги Касчиев. Резултатът от тези решения е масово натравяне на населението чрез хранителни продукти.

Петър Узунов, специалист по дозиметрия в Софийския университет, описва състоянието на храните през онзи период. Той разкрива, че висшата номенклатура е консумирала само проверени и внесени от чужбина продукти.

„Всичко беше, по народному казано, поръсено с радиоактивност, имаше йод 131, който влезе в млякото, цезий 137, който отиваше в меките тъкани и мускулите и стронций 90, който пък отива в костите. Висшата номенклатура даваше в нашата лаборатория да се мерят храни, които те са си внесли от незамърсени територии на Европа. Дори тях мереха, извинявайте, че повиших тон, защото е срамота.“

Проф. Димитър Вацов разглежда проблема в своя труд за „Българският Чернобил“. Той посочва, че негодни за употреба храни са били връщани в търговската мрежа. По този начин опасните нива на радиация са достигали директно до трапезата на обикновените граждани.

„Можем да видим как резолюциите „не е годно за употреба“, при нива на за радиация, които са много пъти под онова, което официално яде населението. Казвам официално, защото много често то яде и над нормата, която е за него.“

**България е на първо място по натрупване на радиоактивен йод в щитовидните жлези на децата.** Въпреки тежките данни, страната остава „бяло петно“ в международните атласи за радиация. Здравните власти не публикуват официална статистика за заболяемостта сред населението. **Ядреният експерт Атанас Кръстанов предупреждава, че пълните последици ще се проявят след едно или две поколения.** Данните на радиолозите също не получават необходимата публичност.

**Съдебно дело срещу реакцията на държавата се води в периода 1991-1994 година.** Процесът приключва с две осъдителни присъди за представители на тогавашната власт. В началото на 2025 г. в София ще се проведе семинарът „България след Чернобил“. Форумът ще представи нови изследвания на изследователи за дългосрочното влияние на ядрената катастрофа върху страната ни.