Митът за смъртоносната зона: Ликвидаторът Серхий Мирни за истината след Чернобил

На 26 април 1986 година светът преживява най-тежката ядрена авария в историята. Десетилетия по-късно един от преките свидетели разказва своята история. Украинецът Серхий Мирни е сред хората, наричани „ликвидатори“. Той разкрива подробности за първите дни след експлозията. Днес той развива идеи за образователен и мемориален туризъм в района на централата.

По време на аварията Мирни е 27-годишен химик в град Харков. Той си спомня, че тогава денят е бил напълно обикновен. Новината за инцидента достига до него едва след няколко дни. **Съветската преса съобщава за инцидента първоначално само с две кратки изречения.** В информацията се казвало единствено, че има комисия за справяне с последствията.

Първоначално Мирни отказва мобилизацията за зоната. Той не осъзнава веднага мащаба на случващото се в ядреното съоръжение. Не свързва инцидента с повикването му като военен специалист. В крайна сметка той заминава за района на голямата авария. **Серхий Мирни прекарва 35 дни в зоната като командир на взвод за радиационно разузнаване.**

Работата му включва прецизни измервания на нивата на радиация. Тези данни определят съдбата на десетки хиляди хора. Мирни съзнателно избягва думата евакуация. Той я нарича изселване завинаги.

„Избягвам думата евакуация, защото тя е подвеждаща. Това беше изселване завинаги“

Той описва километричните колони от автобуси, които извозват населението. Припят и околните села опустяват пред очите му. Подобни мащаби на операцията не са могли да бъдат скрити от обществото. Системата е действала изключително бързо в тази кризисна ситуация. **Евакуацията на Припят е извършена в рамките на едва 36 часа.**

„Евакуацията на Припят беше извършена за 36 ч Днес малко държави биха могли да го направят толкова бързо. Но цената е висока – човешкият живот, здравето и истината“

Много хора все още вярват, че зоната около Чернобил остава смъртоносна. Мирни категорично отрича това твърдение. Според него нивата на радиация са намалели драстично през годините. **Днес радиационната доза при посещение в Чернобил може да бъде по-ниска от тази при самолетен полет.**

„Радиацията е намаляла драстично. При едно посещение дозата може да е по-ниска от тази при полет със самолет“

Самият ликвидатор е в добро здраве за своята възраст. Съвременните измервания показват, че неговата доза е била под прага на уврежданията. Мирни обръща внимание на психологическото въздействие върху хората. Социалните последствия често са по-тежки от самото облъчване. Той призовава Чернобил да се помни като акт на преодоляване.

Мирни продължава да работи в района и днес. Той вижда в зоната символ на силното възстановяване на природата. Подобни свидетелства са част от по-широкия разказ на един от малкото оцелели „ликвидатори“. Рисковете от ядрената енергетика обаче все още са актуални. Той изразява тревога относно ситуацията около Запорожката АЕЦ.

„При опасни технологии не трябва да разчитаме на надежда. Трябват гаранции за безопасност“

Чернобилската катастрофа е променила траекторията на цялата човешка цивилизация. Тя е наложила по-строги екологични стандарти и нови правила за безопасност. Личната равносметка на Мирни е дълбока и емоционална. Той признава, че преживяното го е променило завинаги. Повече информация за тези събития предлагат материалите за 40 години от Чернобил.