Митът за смъртоносната зона: Ликвидаторът Серхий Мирни за истината след Чернобил
Серхий Мирни, един от ликвидаторите на аварията в Чернобил, разкрива истината за радиацията днес и защо зоната вече не е смъртоносна.
На 26 април 1986 година светът преживява най-тежката ядрена авария в историята. Десетилетия по-късно един от преките свидетели разказва своята история. Украинецът Серхий Мирни е сред хората, наричани „ликвидатори“. Той разкрива подробности за първите дни след експлозията. Днес той развива идеи за образователен и мемориален туризъм в района на централата.
По време на аварията Мирни е 27-годишен химик в град Харков. Той си спомня, че тогава денят е бил напълно обикновен. Новината за инцидента достига до него едва след няколко дни. **Съветската преса съобщава за инцидента първоначално само с две кратки изречения.** В информацията се казвало единствено, че има комисия за справяне с последствията.
Първоначално Мирни отказва мобилизацията за зоната. Той не осъзнава веднага мащаба на случващото се в ядреното съоръжение. Не свързва инцидента с повикването му като военен специалист. В крайна сметка той заминава за района на голямата авария. **Серхий Мирни прекарва 35 дни в зоната като командир на взвод за радиационно разузнаване.**
Работата му включва прецизни измервания на нивата на радиация. Тези данни определят съдбата на десетки хиляди хора. Мирни съзнателно избягва думата евакуация. Той я нарича изселване завинаги.
„Избягвам думата евакуация, защото тя е подвеждаща. Това беше изселване завинаги“
Той описва километричните колони от автобуси, които извозват населението. Припят и околните села опустяват пред очите му. Подобни мащаби на операцията не са могли да бъдат скрити от обществото. Системата е действала изключително бързо в тази кризисна ситуация. **Евакуацията на Припят е извършена в рамките на едва 36 часа.**
„Евакуацията на Припят беше извършена за 36 ч Днес малко държави биха могли да го направят толкова бързо. Но цената е висока – човешкият живот, здравето и истината“
Много хора все още вярват, че зоната около Чернобил остава смъртоносна. Мирни категорично отрича това твърдение. Според него нивата на радиация са намалели драстично през годините. **Днес радиационната доза при посещение в Чернобил може да бъде по-ниска от тази при самолетен полет.**
„Радиацията е намаляла драстично. При едно посещение дозата може да е по-ниска от тази при полет със самолет“
Самият ликвидатор е в добро здраве за своята възраст. Съвременните измервания показват, че неговата доза е била под прага на уврежданията. Мирни обръща внимание на психологическото въздействие върху хората. Социалните последствия често са по-тежки от самото облъчване. Той призовава Чернобил да се помни като акт на преодоляване.
Мирни продължава да работи в района и днес. Той вижда в зоната символ на силното възстановяване на природата. Подобни свидетелства са част от по-широкия разказ на един от малкото оцелели „ликвидатори“. Рисковете от ядрената енергетика обаче все още са актуални. Той изразява тревога относно ситуацията около Запорожката АЕЦ.
Чернобилската катастрофа е променила траекторията на цялата човешка цивилизация. Тя е наложила по-строги екологични стандарти и нови правила за безопасност. Личната равносметка на Мирни е дълбока и емоционална. Той признава, че преживяното го е променило завинаги. Повече информация за тези събития предлагат материалите за 40 години от Чернобил.
