Щерьо Ножаров: Структурата на българската икономика е силно чувствителна към инфлационни шокове

Икономическата ситуация в България остава напрегната под натиска на глобалните конфликти и енергийната несигурност. Икономическият съветник в Софийска стопанска камара Щерьо Ножаров анализира текущата обстановка в страната. Той подчертава парадокса между официалните статистически данни и обществените нагласи. Според него усещането за обедняване сред гражданите се засилва. Това се случва, въпреки че икономиката продължава своя формален растеж. Ножаров обяснява това явление чрез специфичната структура на българския пазар.

Структурата на българската икономика е по-чувствителна към инфлационни шокове в сравнение с други европейски държави. Това се дължи на факта, че голяма част от доходите отиват за базисни нужди. Българите харчат значителен процент от средствата си за горива и хранителни продукти. Когато тези сектори се разклатят, цялото население усеща тежестта веднага. В този контекст поскъпването се усеща най-силно именно при храните, което подхранва негативните настроения.

Експертът посочва, че инфлацията в момента не се движи по шоков начин. Последните данни показват липса на двуцифрени стойности в индекса на потребителските цени.

„Световната тенденция е ясна – инфлационен натиск“

Ножаров уточнява, че от началото на последната криза са минали едва шест седмици. Този кратък период не е достатъчен за формиране на обективни икономически фактори за масово обедняване. Затова той определя текущата ситуация по-скоро като субективно усещане.

Интересен факт е, че реалното потребление в страната всъщност нараства. Данните от Националната агенция за приходите (НАП) потвърждават тази тенденция. През последните месеци се отчита увеличение на покупките на храни и горива. Потреблението на горива и храни в страната нараства според данните на НАП, което противоречи на тезата за обективно обедняване. Ножаров изразява скептицизъм относно мащаба на държавните проверки на цените.

„Аз не знам колко тези проверки са представителни или всеобхватни, или са някаква пиар акция“

Международната среда остава нестабилна заради цените на петрола на световните борси. Суровината се задържа на относително високо ниво около 95 долара за барел. Въпреки тези нива, историческата справка показва, че все още сме далеч от ценовите рекорди на петрола от 2008 г.. Силната волатилност обаче създава несигурност на местния пазар.

„Имаме задържане на едно сравнително по-високо плато – около 95 долара на барел и силна волатилност около това плато“

Най-сериозният проблем според икономиста е постоянното отлагане на ключови структурни реформи. България е попаднала в така наречения „капан на конвергенцията“. Реалната производителност на труда в България е едва 1,7% годишно, което е крайно недостатъчно за догонване на Европа. Икономическият растеж от около 3% не позволява реално повишаване на стандартите на живот. Вместо структурни промени, държавата залага на административно повишаване на доходи и социални трансфери.

„Постоянното отлагане на реформи води до свиване на икономическата база“

Това неглижиране засяга пряко образованието и иновациите, намалявайки качеството на работната сила. България се намира в „капан на конвергенцията“ поради постоянно отлагане на структурни реформи. Липсата на гъвкавост прави икономиката уязвима при всеки следващ глобален шок.

Щерьо Ножаров категорично отхвърля идеята за административен таван на цените. Той счита подобни мерки за вредни и изцяло отречени от световната икономическа практика.

„Таван на цените е една много крайна мярка, която по принцип навсякъде е отречена“

Алтернативното решение според него е въвеждането на целенасочен акцизен буфер. Вместо таван на цените най-добре е да се използва акцизен буфер за подкрепа на бизнеса и уязвими групи. Това би било по-ефективно средство за овладяване на цените в условията на международна нестабилност.