Ще се обърнат ли иранските радикали срещу новия Върховен лидер Моджтаба Хаменей?

Вътрешната политическа обстановка в Иран се характеризира с безпрецедентни нива на конфликти. Режимът се намира в деликатно равновесие между война и разпад. Икономическите, политическите и военните кризи създават реална екзистенциална заплаха за страната. Разделението в иранския режим вече не е само различие в гледните точки. То се е превърнало в структурен разлом относно целта на съществуването на държавата.

Иранските държавни медии официално обявиха избора на Моджтаба Хаменей за нов Върховен лидер. Съветът на експертите постигна мнозинство за избора на втория син на убития аятолах Али Хаменей. Тази историческа промяна в управлението на Техеран слага край на месеци спекулации. Новият лидер оцеля при израелския удар, който отне живота на баща му. Моджтаба Хаменей е излязъл извън комплекса за разходка в градината минути преди експлозията. Юсеф Пезешкиан, син на иранския президент, потвърди, че лидерът е жив и здрав въпреки лека травма.

Иранските официални лица вече обявиха плановете за погребални церемонии на Али Хаменей. Те са планирани за средата на юни. Първоначално церемонията беше отложена заради очаквания огромен брой присъстващи. В този критичен момент на преход, напрежението между различните фракции достига връхна точка. Конфликтът премина към модел на противопоставяне между „национална рационалност“ и „скъпоструващ радикализъм“.

На преден план излезе крайно радикалното движение „Фронт на Байдари“. Групата се ръководи от Саид Джалили и Садек Махсули. Те оказват засилен натиск върху новата власт под ръководството на Моджтаба Хаменей. Радикалите се чувстват изолирани и провокират управлението чрез размирици на улицата. Те остро критикуват хода на преговорите със Съединените щати в Швейцария. Възможно е точно тези вътрешни борби да определят бъдещето на страната. Много анализатори се питат защо преговорите в Маскат между САЩ и Иран може да се провалят при такъв натиск.

Президентът Масуд Пезешкиан предупреди, че политическите раздори обслужват интересите на Израел и САЩ. Той призова за запазване на вътрешното единство в този изключително деликатен етап. Сайтът на президентската администрация цитира думите на Пезешкиан:

„всяко послание, от което се носи мирис на разединение и раздор, е в полза на стратегиите, следвани от САЩ и Израел .“

Президентът защити преговорния процес пред своите критици. Той подчерта, че голяма част от споразуменията са в интерес на Иран. Пезешкиян заяви директно:

„Ясно е кои са недоволните от тези преговори и също така е ясно какво могат те да донесат на страната. Голяма част от разпоредбите в споразуменията е в интерес на Иран.“

Радикалите обвиниха президента Пезешкиан, че е прекратил войната без разрешение от Върховния водач. Те твърдят, че той е „спасил Израел“ и е скрил текста на споразумението от обществото. Групата „Байдари“ организира големи протести в Техеран срещу преговорния екип. Основни мишени станаха външният министър Абас Аракчи и председателят на парламента Мохамед Бакир Калибаф. Демонстрантите ги обвиниха в предателство и пренебрегване на паметта на Али Хаменей.

Алекс Фатанка, известен ирански изследовател, твърди, че радикалният лагер не е единен. Едно крило е изготвило споразумението със САЩ, а друго се опитва да го подкопае. Мирът зависи от конфликта между самите радикали, а не от позицията на реформаторите. Революционната гвардия излезе от войната като най-доминиращата сила в режима. Тя подкрепя дипломатическите усилия, а Калибаф произхожда директно от нейните редици. Без съгласието на Гвардията подобно споразумение не би било възможно.

Вътрешната война в иранската десница продължава вече две десетилетия. Мохсен Рафик Дост, основател на Революционната гвардия, критикува остро „Фронта на Байдари“. Той ги описва като последователи на популисткия подход на Ахмадинеджад. Според него те никога не са вярвали истински в управлението на духовниците. Разделението се основава на политически родословия и борба за правото да представляват революцията.

Социалното напрежение също расте заради икономическата ситуация. Скъпотията и безработицата пропукват патриотизма на иранците и създават предпоставки за бунтове. „Фронтът на Байдари“ използва тези настроения, за да атакува Калибаф и правителството. Те разполагат с трибуни в държавната телевизия и места в парламента. Всяко дипломатическо действие се превръща в тест за лоялност към новия Върховен лидер.

Моджтаба Хаменей все още не е изпитан в управлението на такива мащабни кризи. Той се издигна с подкрепата на една фракция, а не с единодушно одобрение. Неговият баща успяваше да овладява вътрешните борби в продължение на три десетилетия. Сега способността на новия лидер да контролира десницата остава под въпрос. Иранските реформатори и изгнаници остават пасивни наблюдатели на този ожесточен сблъсък. Накъде ще поеме Иран зависи от това доколко радикалите ще се обърнат един срещу друг.