Ще открият ли учените динозаври в Дунава?

Рекордно ниските води на Дунав разкриха останки от вероятен вълнест мамут край Ряхово. Динозаври не са живели край реката, но са обитавали древните български земи.

Ще открият ли учените динозаври в Дунава?

Ако нивото на реката продължи да спада, могат тепърва да предстоят най-интересните открития. СНИМКА: РОЙТЕРС И АРХИВ

Време за четене: 3 мин. 15 август 2026

Всеки сантиметър, с който Дунав се отдръпва, разкрива повече от пясък и камъни. Рекордно ниското ниво на водата показва останки от животни и древни човешки следи.

В края на юли 2026 г. отдръпването на реката разкри останки от вероятен мамут край село Ряхово. Местен жител открил находката в речното корито. Той уведомил специалисти от Регионалния исторически музей в Русе.

Експертите разпознали долна челюст, два бивника и вероятно ребро. По-късно идентифицирали и лопатка. Останките вероятно принадлежат на вълнест мамут, известен като Mammuthus primigenius.

Това откритие допълва поредицата от находки по българския бряг. При ниските води се показаха и части от Константиновия мост при Гиген. Речната тиня може да съхранява още останки от отдавна изчезнали животни.

Динозаври не са живели край днешния Дунав. Причината е възрастта на реката. Нептичите динозаври изчезнали преди около 66 милиона години. Съвременният Дунав започнал да се оформя милиони години по-късно.

Това обаче не означава, че по днешните български земи не е имало динозаври. Преди около 70 милиона години Северна България изглеждала напълно различно. Голяма част от района била покрита от плитко море.

Сушата представлявала архипелаг от острови. По тези острови се движели тревопасни и хищни динозаври. В района са откривани фосили на морски влечуги, огромни костенурки и праисторически крокодили.

В България досега не е намерен цял динозавърски скелет. Отделни кости, зъби и следи доказват присъствието на динозаври. Те обаче не са свързани с появата на Дунав.

Милиони години по-късно морето се отдръпнало. Климатът станал по-сух. Северна България постепенно се превърнала в огромна савана.

Тогава по тези земи се движели мастодонти, хипариони, древни носорози и саблезъби котки. Мастодонтите били далечни роднини на слоновете. Те били по-ниски от мамутите, с по-къси крака и различна форма на бивните.

Хипарионите били древни трипръсти коне. Те имали по три пръста на всеки крак. Останки от тях са откривани многократно в Северна България.

Районът бил обитаван и от жирафоподобни животни, антилопи и ранни видове елени. Върха на хранителната верига заемали саблезъбите котки. Техните кучешки зъби достигали до 12 сантиметра.

След това настъпила ледниковата епоха. Савните отстъпили място на студени степи. Около древния Дунав се развила разнообразна фауна от едри бозайници.

Според проф. д-р Николай Спасов от Националния природонаучен музей към БАН Дунавската равнина била важен миграционен коридор. По него едрите бозайници преминавали между Азия и Европа.

Тази роля превърнала Дунавската равнина в една от богатите екосистеми на континента. Затова в района се откриват останки от животни, живели през различни геоложки епохи.

Вълнестите мамути достигали височина над четири метра. Те тежали до осем тона. Дългата им кафява козина ги предпазвала от студа.

Бивните им понякога надхвърляли четири метра. Животните ги използвали за защита и разчистване на снега. Така достигали до растителността под него.

Заедно с мамутите живеели космати носорози и степни бизони. Носорозите тежали повече от три тона. Техните рога достигали над един метър.

По степите се движели и турове, диви коне, северни елени и гигантски елени. Рогата на гигантския елен достигали размах до три метра и половина.

Пещерните лъвове били около една четвърт по-едри от съвременните африкански лъвове. Те вероятно ловували мамутчета, бизони и коне. В екосистемата присъствали още големи вълци, кафяви мечки и пещерни хиени.

Канадският палеоантрополог проф. Дейвид Бигън определя Балканите като ключов район. Според него много животни използвали региона като естествен мост между Азия и Европа.

Днешното отдръпване на реката може да покаже още бивни, кътници и черепи. В тинята може да се запазят рога, крайници и други части от скелети.

Най-вероятните находки са от мамути, степни бизони, гигантски елени, космати носорози и диви коне. За актуалната находка край Ряхово можете да прочетете в материала за откритите мамутски останки по Дунав.

Ниското ниво на реката разкрива отделни страници от миналото. То не връща динозаврите в Дунав. Показва обаче колко богат живот е съществувал по тези земи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *