Шефът на софийския офис на ЕСВП: България загуби лидерството в дебата за разширяването на ЕС

България официално загуби своята водеща роля в разговорите за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани. Това предупреждение отправи Мария Симеонова, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). В интервю пред БНР тя анализира променената геополитическа динамика и позицията на София.

България загуби възможността да води разговора за разширяването на ЕС към Западните Балкани след ветото за Северна Македония. Според Симеонова страната ни е била лидер в този процес през 2018 година. Тогава българското европредседателство даде силен тласък на интеграцията на региона. Днес ситуацията е коренно различна и изисква активна публична дипломация.

„България беше тази държава през 2018 г. Това се промени с ветото към Северна Македония. Колкото и на нас да ни звучи резонно то, колкото и резонно да ни звучи френското предложение, българската дипломация трябва да бъде съпътствана и от публична дипломация и постоянна ангажираност, а не затваряне в една комфортна външнополитическа позиция, която беше подкрепена от останалите 26 държави-членки. Наричам подобно поведение пасивна външна политика.“

Експертът подчерта, че Скопие е предприемало активни действия за защита на своите интереси. В същото време България трябва да наваксва четири години на липсваща външна политика. Симеонова смята, че е грешно отношенията ни със Скопие да диктуват цялостното ни позициониране. България има капацитет за по-дълбок диалог с държави като Албания, Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина.

Черна гора се очертава като най-подготвената държава за членство в ЕС с потенциална дата за приемане през 2028 година. Страната показва едновременно техническа подготвеност и силна политическа воля. Албания също напредва усърдно в реформите, като си поставя за цел 2030 година. Тези процеси се случват в контекста на засилено македонско лобиране в Брюксел за промяна на преговорната рамка.

Разговорът за разширяването навлиза в нова фаза заради войната в Украйна. Геополитическата необходимост принуждава ЕС да обърне сериозно внимание на шестте държави от Западните Балкани. Те са изложени на редица рискове, бидейки извън европейските структури. В Брюксел вече се обсъждат идеи за присъединяване на нови държави без пълно право на глас. Този модел цели да ускори процеса и да избегне вътрешни блокажи от отделни членки.

Симеонова отбеляза, че въпросът за Украйна остава изключително сложен. Европа трябва да демонстрира единство срещу руското влияние. Русия използва религията, културата и езика за хибридни атаки и пропаганда. Тези действия целят да влияят върху политическите решения в европейските държави.

Вътрешната политическа ситуация в България също оказва влияние върху външния ни имидж. Мария Симеонова коментира действията на държавните лидери у нас. Тя посочи, че премиерът Радев се опитва да балансира между широк спектър от избиратели. Това обаче крие риск за ангажимента ни към европейското единство.

„Много трябва да се внимава с говоренето на българите – премиерът Радев се опитва да отговори на този широк спектър от избиратели, който гласува за него, но това да не ни постави в позиция, в която ангажиментът ни към европейското единство да бъде поставено под въпрос. Подобни действия не добре обосновани рискуват именно това“

Европейският парламент защити българските интереси, като отхвърли опитите за премахване на общата история като условие за членство на РСМ. Евродепутатите гласуваха против отпадането на параграф 73 от доклада за напредъка на Северна Македония. Този текст изисква историческата комисия да постигне резултати въз основа на автентични документи.

Въпреки критиките за пасивност, българското Министерство на външните работи твърди, че страната остава активна. Ведомството подчертава последователната подкрепа за европейската интеграция на региона. Според МВнР София продължава да бъде ангажирана с бъдещето на Западните Балкани.

В момента ЕС обсъжда и засилване на защитните механизми при бъдещи договори. Целта е да се предотвратят отстъпления от върховенството на закона след приемането на нови членове. Обсъжда се и модел за по-ранен достъп до единния пазар преди пълноправното членство. Това би дало икономически стимули на кандидатстващите държави по-рано в процеса.