Скопие пробва да премахне общата история като условие за място в Европа

Докладчикът за напредъка на Република Северна Македония (РСМ) Томас Вайц предприе опит за премахване на ключов текст от европейския доклад. Австриецът от групата на Зелените настоява за изтриване на точка 73 от документа преди финалното гласуване в Страсбург. Този параграф призовава за интерпретация на историческите факти върху обективна и научна база. Текстът е пряко свързан с Втория протокол към Договора за добросъседство от 2017 година.

Томас Вайц активно работи за премахването на научния подход към спорните исторически моменти в двустранните отношения. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев предупреди, че без този текст политиците в Скопие ще интерпретират историята свободно. Вайц се опитва да привлече подкрепа от социалистите и либералите от „Обнови Европа“. Той твърди, че властите в Скопие възприемат текста като допълнително условие за членство.

В доклада съществува и точка 71, която призовава съвместната историческа комисия да свърши своята работа. Точка 73 обаче е значително по-конкретна и изисква изследванията да се основават на автентични документи. Премахването ѝ би позволило мултиперспективност, която подменя историческата истина с политически удобни версии. Ковачев подчерта, че науката трябва да почива на факти, както е в химията или физиката.

Без въпросната т. 73 политиците ще си интерпретират фактите!

Напрежението между София и Скопие се изостри и заради палежа на два български дипломатически автомобила. Инцидентът се случи в понеделник пред официалния вход на българската мисия в македонската столица. Камерите са заснели мъж, който залива колите с течност и ги подпалва. Полицията в Скопие задържа 44-годишен извършител с инициали И.Д. три часа след деянието.

Българският президент Илияна Йотова определи акта като посегателство срещу държавата ни. Тя алармира, че премахването на текстовете за историческата комисия ще обезсмисли нейната бъдеща работа. Според нея този въпрос е неделима част от преговорната рамка и европейското законодателство. Йотова призова българските евродепутати да поставят въпроса за агресията по време на дебатите в Страсбург.

Подпалването на дипломатически автомобили го приемам като посегателство срещу България.

Министерството на външните работи в София извика временно управляващия посолството на РСМ. Заместник-министър Христо Полендаков осъди този безпрецедентен акт на агресия. България настоява за ефективно разследване и правораздаване по случая. Полендаков подчерта, че противодействието на престъпленията от омраза е ключово за европейското бъдеще на всяка страна.

Докладчикът Томас Вайц предлага реформите в Скопие да бъдат възнаградени с частична интеграция в единния пазар. Той спомена и възможността за включване на страната в общите роуминг услуги на Европейския съюз. Вайц смята, че ЕС не е удържал изцяло обещанията си към Северна Македония. Той предложи пътят към членство да започне първо с Черна гора.

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски изрази недоволство от историческите условия. Той заяви, че страната му изпълнява всички изисквания за начало на преговорите. Мицкоски разкритикува факта, че събития от Средновековието решават европейското бъдеще на страната в настоящия век.

Предишните управляващи приеха нещо, което е станало в Средновековието, да решава къде ще бъдем ние в XXI век.

Съвместната историческа комисия бе създадена с договора от 2017 година между Бойко Борисов и Зоран Заев. Целта бе историци от двете страни да изчистят споровете и да променят учебниците. Резултатите след девет години остават скромни. Има договорка за общо честване на светите братя Кирил и Методий и Цар Самуил. Въпреки това делегациите на двете страни често избягват съвместни поклонения в Рим.

Блокажът в работата на комисията се дължи основно на спорове за Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Новият състав на комисията, назначен от ВМРО-ДПМНЕ през 2024 година, е обвиняван в процедурни хватки. Българските представители се оплакват, че колегите им от Скопие вече действат като политици, а не като учени. Вписването на българската общност в конституцията на РСМ остава основно предусловие за отваряне на преговорните клъстери.