Съветската цензура срещу „Чунга-Чанга“: От нацистки маршове до лингвистични скандали

„Чунга-Чанга“ остава една от най-разпознаваемите детски мелодии в историята на анимацията. Много българи, израснали през 70-те и 80-те години, я помнят отлично от петъчните вечери със съветска телевизия. Днес нейният рефрен често се сравнява с този на българския кандидат за „Евровизия“ – „Бангаранга“ на Дара. Малцина обаче знаят истинската история зад създаването на тази песен. Тя е съпътствана от строга цензура, конспиративни теории и неочаквани вдъхновения.

Песента е основна тема в анимационния филм „Катерчето“. В някои източници филмът се среща и под заглавието „Корабчето“. Текстът се състои от три кратки куплета. Жителите на малък и екзотичен остров са изобразени като безгрижни хора. Те се наслаждават на живота далеч от цивилизацията. Островът е описан като невероятно щедро и гостоприемно място.

Обитателите му се радват на слънчевите лъчи през цялата година. Те се хранят с екзотични плодове и не познават ежедневните грижи. Това описание носи една проста истина за децата. Малките неща около нас често са достатъчни за пълното щастие. Просто трябва да имаме очи, за да ги видим и оценим.

Песента „Чунга-Чанга“ е плод на сътрудничеството между композитора Владимир Шаински и поета Юрий Ентин. Този талантлив дует създава произведението само за един ден. В същия творчески процес те пишат и друга известна песен – „Антошка“. Докато при първата всичко върви гладко, „Чунга-Чанга“ остава недовършена дълго време. Основният проблем е липсата на подходящо име за приказната страна. Ентин дълго време отхвърля различни идеи, които му се струват безполезни и глупави.

Вдъхновението идва съвсем случайно от един рекламен плакат на улицата. Поетът вижда обява за пристигането на леден балет в града. В долната част на плаката е изписано името на главния режисьор Евгений Чанг. Екзотичното име на страната „Чунга-Чанга“ произлиза директно от фамилията на балетния режисьор Евгений Чанг. Авторът веднага усеща, че това е правилното звучене за детските уши. Повторението на името създава запомнящ се ритъм, който веднага завладява децата.

Премиерата на песента е през 1970 година. Първите изпълнители са Анатолий Горохов и Аида Ведищева. По-късно мелодията влиза в репертоара на Големия детски хор на Всесъюзното радио. Владимир Шаински (1925-2017) е автор на стотици детски и естрадни хитове. Неговите песни се пеят от няколко поколения и до днес. Сред тях са легендарните „Песента на Чебурашка“, „Антошка“ и „Песен за усмивка“.

Юрий Ентин също е ключова фигура в съветската анимационна култура. Той пише текстовете за „Бременските музиканти“, „Чебурашка“ и „Летящата лодка“. Неговите творби са обичани от малки и големи заради своята лекота. Въпреки това съветската власт често приема работата му враждебно. Съветската цензура е възприемала „Чунга-Чанга“ като недопустима карикатура на държавния строй. Властите са виждали скрити политически послания в безгрижния живот на острова. Ентин обаче категорично отказва да пренаписва текста под натиск.

Около песента съществува и една доста мрачна теория на конспирацията. Някои твърдят, че мелодията е заимствана от химна на СС дивизията „Мъртвешка глава“. Според твърдения в интернет Шаински е откраднал музиката от нацистки марш. Тези обвинения започват да се разпространяват едва в началото на този век. Те нямат никаква историческа основа в реалното минало на песента.

Объркването идва от комедията „Хитлер капут!“, която излиза през 2008 година. В началната сцена на филма немски войници водят партизанин на разстрел. Музикалното оформление е пародиен аранжимент на „Чунга-Чанга“. Във финалните надписи на филма е посочен истинският автор Владимир Шаински. Режисьорите не крият, че използват неговата мелодия като хумористичен елемент. Теориите за връзка с нацистки маршове са базирани на пародиен аранжимент от филма „Хитлер капут!“.

През 2006 година самият Владимир Шаински планира сериозни съдебни действия. Той обвинява италианската група OZZ в грубо плагиатство. Според него тяхната композиция „01“ копира мелодията на съветския детски хит. Това доказва, че авторството му е било признато в международен план.

Друг интересен слух е свързан с етимологията и значението на името. В съветско време се говорело, че „Чунга-Чанга“ има непристоен превод. Твърдяло се е, че думите означават измама или имат сексуален подтекст. Този слух вероятно идва от прилики с испански диалекти. В Карибите и Латинска Америка съществуват глаголи като „чингар“ или „чунгар“.

Тези думи в испанския език могат да означават „пиене“, „шега“ или „правене на грешки“. В ежедневната реч обаче те често се използват в циничен и сексуален смисъл. В някои случаи „чинга“ се превежда като заблуда или „да прекараш някого“. Слуховете за непристоен превод на името се дължат на прилика с испански глаголи като „чингар“ и „чунгар“. Тези лингвистични съвпадения нямат нищо общо с оригиналния замисъл на съветските автори. Те просто са търсили звучно име за своята детска приказка.