Сарафов остана и.ф. главен прокурор 2 години и 10 месеца: Правни спорове и политическо напрежение

Мандатът на Борислав Сарафов като временно изпълняващ функциите главен прокурор продължи две години и десет месеца. Тази продължителност предизвика сериозни юридически дебати в страната. Борислав Сарафов зае поста и.ф. главен прокурор на 16 юни 2023 година, след отстраняването на Иван Гешев. Процедурата по смяната се случи след освобождаването на Гешев от съдебната система. Преди да поеме ръководството на прокуратурата, Сарафов заемаше позицията на шеф на националното следствие.

Правни промени, гласувани през януари миналата година, поставиха строги рамки пред временния мандат. Законът за съдебната власт ограничаваше престоя на поста в този режим до шест месеца. Въпреки това, Сарафов остана начело на институцията значително по-дълго от предвидения законов срок. Промените от януари 2025 г. фиксираха крайна дата за заемане на поста до 21 юли 2025 г. След този период казусът с легитимността му се задълбочи.

Професионалният път на Борислав Сарафов е тясно свързан със структурите на следствието и прокуратурата. Той е роден на 16 август 1969 г. в град София. Средното си образование завършва през 1987 г. в 27 ЕСПУ „Акад. Георги Караславов“. По-късно се дипломира във Висшия институт на МВР, факултет „Национална полиция“. Неговата специалност „Охрана на обществения ред“ е приравнена на „Право“ през 1991 година. Кариерата му започва през 1994 г. като инспектор в Главно управление на местата за лишаване от свобода.

На 26 януари 1996 г. Сарафов е назначен за следовател в Софийската окръжна следствена служба. През 2001 г. той става заместник-районен прокурор в Сливница. В периода до 2006 г. работи в Софийската окръжна прокуратура. След това преминава във Върховната административна прокуратура, отдел „Съдебен“. Между 2007 г. и 2011 г. е част от Върховната касационна прокуратура. Там той работи в отдела за противодействие на организираната престъпност.

През 2011 г. Сарафов оглавява Апелативната специализирана прокуратура. От началото на 2013 г. той е заместник на главния прокурор на Република България. В края на 2017 г. е назначен за директор на Националната следствена служба. Целият му път преминава през различни ръководни позиции в съдебната система. Прокурорската колегия на ВСС отказа да го освободи официално въпреки решението на Конституционния съд за шестмесечния лимит.

Решението на Конституционния съд (КС) внесе допълнително напрежение около статута на Сарафов. Някои съдилища в страната вече отказват да го признаят за легитимен представител поради изтеклия мандат. Прокурорската колегия на ВСС обаче се позовава на експертни становища. Според тях правомощията му са прекратени автоматично по силата на закона. Това тълкуване среща остър отпор от страна на Министерството на правосъдието.

Министърът на правосъдието Андрей Янкулов настоява за избор на нов временно изпълняващ функциите. Той изрази опасения, че Сарафов може да се превърне в „разменна монета“. Заместник-министърът Таня Радуловска също призова колегията да се съобрази с юридическата общност. Тя подчерта необходимостта от освобождаване на Сарафов и избор на нов и.ф. главен прокурор. Въпреки това, Прокурорската колегия остана единодушна в отказа си за незабавна смяна.

В контекста на тези събития Сарафов сам предприе стъпки към прекратяване на функциите си. Сарафов оттегли съгласието си за заемане на длъжността пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Той мотивира решението си с необходимостта от нов етап в развитието на прокуратурата. В официално обръщение към своите колеги той направи равносметка на изминалия период.

„Уважаеми прокурори, следователи и съдебни служители, Обръщам се към Вас, за да Ви информирам, че днес пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оттеглих съгласието си за заемане на длъжността изпълняващ функциите главен прокурор на Република България. След по-малко от два месеца се навършват три години от възлагането да изпълнявам функциите на административен ръководител на Прокуратурата на Република България. През юни 2023 г. поех тази отговорност в изключително усложнена институционална и обществено-политическа среда, белязана от напрежение, ерозия на общественото доверие и опити за въвличане на прокуратурата в процеси извън нейните конституционни функции.“

Сарафов подчерта, че неговото управление е преминало в условия на ерозия на общественото доверие. Той акцентира върху опитите за външно влияние върху работата на прокуратурата. Според него в момента са налице условия за устойчивост и предвидимост в системата. Въпреки подадената оставка, казусът с неговата легитимност остава отворен. Върховният касационен съд вече е приемал за незаконни решения, позволяващи на Сарафов да остане на поста след установените крайни срокове. Спорът между ВСС и правосъдното министерство продължава да бъде централна тема в съдебната реформа.