Съкровищата на Европа стават достъпни чрез гигантски дигитален облак
Европейският облак за сътрудничество обединява музеи и учени в гигантска дигитална библиотека. Проектът използва изкуствен интелект и лазерно сканиране за възстановяване на артефакти.
Един от пилотните проекти предвижда да се възстанови оригиналният вид на замъка "Сант Анджело" в Рим отпреди близо 2000 г., когато е построен за мавзолей на император Адриан. СНИМКА: ГЕТИ Разрушени от изригването на Везувий и от бомбардировки през Втората световна война фрески в Помпей ще бъдат реставрирани чрез роботизирани ръце, които внимателно ще напаснат парчетата. СНИМКА: ГЕТИ В облака микенското светилище в Калаподи на бога Аполон Абайски в Централна Гърция ще предлага интерактивни преживявания според предпочитанията на всеки човек. СНИМКА: АРХИВ Лицата на древните жители се реконструират, след като бъде анализирана ДНК от останките им. СНИМКА: ГЕТИ Автентичният звук на емблематичните камбани на Саламанка също ще бъде дигитализиран в облака, след като бъдат проучени вибрациите и механичните натоварвания при ударите. СНИМКА: ГЕТИ Част от виртуалната библиотека ще бъде и асансьорът "Санта Жуста" в португалската столица Лисабон, след като се изследва износването на конструкцията и механизма му. СНИМКА: ГЕТИ
Европа изгражда мащабна дигитална екосистема за своето културно наследство. Археологически обекти, сгради и картини получават нов цифров живот. Специалисти възстановяват звуци от органи и камбани. Липсващи парчета от историята се сглобяват виртуално. Всичко това ще бъде част от гигантска дигитална библиотека.
Проектът предвижда прецизна реставрация на фрески в Помпей. Тези ценности са пострадали при изригването на Везувий. Втората световна война също е нанесла щети върху тях. Специалистите работят и върху липсващи части от „Нощна стража“ на Рембранд. Дори Десетата симфония на Бетовен ще бъде завършена дигитално.
Европейският облак за сътрудничество обединява хиляди музеи и научни институти в единна мрежа. Този мащабен проект се ръководи от Ксавие Родие. Той оглавява Дома на науките за човека „Вал дьо Лоар“. Първоначално достъп ще имат само специалистите. По-късно платформата ще се отвори за всички европейци и туристи.
Едно от основните направления в проекта се нарича COLOURS. Неговата цел е възстановяването на оригиналните цветове. Това включва стенописи, скулптури, мозайки и текстил. Процесът е изцяло дигитален и симулационен. Така се избягват непоправими грешки при физическа намеса.
Обектите се сканират детайлно със специализирани инструменти. Тези технологии позволяват визуализация на многослойни структури. Анализира се химическият състав на оригиналните пигменти. Изкуствен интелект изчислява как светлината и влагата са променили автентичния цвят. Алгоритъмът премахва замърсяванията и дефектите виртуално. Учените експериментират с различни защитни лакове в дигитална среда.
Замъкът „Сант Анджело“ в Рим е сред ключовите обекти. Той е построен през 135 г. сл. Хр. като мавзолей на император Адриан. Лазерно сканиране запечатва точната геометрия на помещенията. Цифрова фотограметрия генерира информация за текстурите и пукнатините. Проектът ще възстанови виртуално и златната колесница на покрива. Софтуерът позволява да видим сградата през различните епохи.
Подобен метод се прилага и за замъка „Шамбор“ във Франция. Неговите вити стълби са проектирани по идея на Леонардо да Винчи. Дигиталният модел разкрива уникалната архитектурна мисъл на ренесансовия гений.
Проектът RePAIR използва изкуствен интелект за сглобяване на артефакти. Системата обработва хиляди разбити парчета от вази и фрески. Роботизирани ръце имитират гъвкавостта на човешките крайници. Те автоматично позиционират фрагментите на точните места. Камери на китките помагат за планиране на движенията.
Проектът AUTOMATA дигитализира керамични и каменни находки чрез автоматизирано сканиране. Това спестява време за ръчно измерване и описване. Изкуственият интелект се обучава да категоризира типовете керамика. Например 170 фигурки от Кипър са разпръснати в 10 държави. Сега те ще бъдат събрани в общо дигитално пространство. В тази насока разработването на енергийно ефективен изкуствен интелект помага за обработката на големи масиви от данни.
Проектът UNICHE се фокусира върху археологически обекти на открито. Пилотен обект е микенското светилище в Калаподи, Гърция. То е съставено от десет храма с богата история. Дигитализацията ще разкрие различните етапи на неговото развитие. Посетителите ще разберат по-добре сложните структури на обекта.
Проектът EXCALIBUR добавя човешкото измерение към облака. Учените анализират ДНК от древни скелетни останки. Лицата на древните жители се реконструират дигитално. Така се разкрива начинът на живот и здравето на миналите общества.
Облакът съхранява и индустриално наследство. Асансьорът „Санта Жуста“ в Лисабон ще бъде дигитализиран. Технологиите ще установят износването на неговия механизъм от ковано желязо. На остров Наксос се проучва историческа въжена система. Тя е транспортирала минерални скали в продължение на десетилетия.
Специализиран софтуер за дигитализация ще бъде предоставен безплатно на малките музеи. Това ще премахне неравенствата в достъпа до култура. Българските музеи вече правят стъпки в тази посока чрез дигитализация на своите колекции.
Бъдещият облак ще функционира като семантична графика на знанието. Потребителите ще откриват връзки между различните обекти и епохи. Древните ръкописи ще бъдат автоматично преведени за масовия потребител. Всеки европеец ще се докосва до историята от своя дом.
