Руски оръжия и подземни складове: Как Иран възстанови ракетния си арсенал по време на примирието

Иран вероятно е възстановил значителна част от ракетния си арсенал по време на примирието. То влезе в сила на 7 април тази година и продължи около два месеца.

Западни разузнавателни източници разкриха информацията пред агенция „Блумбърг“. Според тях Техеран е използвал паузата, за да възстанови достъпа до подземни складове.

Входовете към съоръженията са били блокирани от американски и израелски бомбардировки. В складовете се намират балистични ракети и ракетни пускови установки.

Разузнавателните оценки сочат, че Иран разполага с около три четвърти от предвоенните си боеприпаси. Страната може сравнително лесно да увеличи тези запаси.

Кели Греко, изследователка в американския изследователски център „Стимсън“, смята, че производството няма да бъде проблем. Според нея Иран може да произвежда ракети дори по време на война.

Този факт усложнява евентуално решение на Съединените щати да възобновят мащабни атаки. Иран е запазил относително голяма част от ракетните си способности.

Бека Васер, отговорник по въпросите на отбраната в „Блумбърг Икономикс“, оценява резултатите по различен начин.

„Не са постигнали целите си, а именно да парализират отбранителната промишлена база на Иран или да отслабят значително ракетната му програма“.

Според нея Съединените щати са постигнали тактически успехи. Те обаче не са унищожили иранската промишлена база за отбрана.

Иран засилва военните си послания на фона на напрежението със САЩ и Израел. Техеран обяви, че вече няма да използва ракети с бойни глави под един тон.

Решението показва стремеж към по-голяма разрушителна сила и засилване на възпиращия ефект. Съобщението направи бригаден генерал Маджид Мусави.

Той е командир на въздушно-космическите сили на Иранската революционна гвардия. Мусави заяви, че ответните атаки срещу Вашингтон и Тел Авив ще продължат.

„Няма да спрат нито за миг“.

Военният експерт полковник Хасан Джони свързва изявлението с иранската отбранителна доктрина. Тя поставя балистичните ракети в центъра на военните способности.

В интервю за „Ал Джазира“ Джони посочи, че Иран изгражда арсенала си с години. Ракетите компенсират разликата във въздушните способности спрямо САЩ и Израел.

Русия също е част от тази картина. Според оценка на Института за изследване на войната от 2 август 2026 г. Москва е снабдила Иран с усъвършенствани блуждаещи боеприпаси „Шахед“.

Американските разузнавателни служби вероятно са установили и предоставяне на информация за целеуказване. Тя е била използвана при атаки срещу американски сили и стратегически обекти в Близкия изток.

Руската подкрепа вероятно включва не само дронна технология, но и оперативен опит и разузнавателни данни. Това би повишило точността и ефективността на иранските удари.

Според „Army Recognition“ сътрудничеството вече надхвърля обикновеното снабдяване. Москва предава подобрения, разработени чрез използването на дронове в Украйна.

Русия получи иранските „Шахед-131“ и „Шахед-136“ след нахлуването си в Украйна. По-късно започна местно производство под наименованието „Геран“.

Днес руската промишленост произвежда „Геран-1“ и „Геран-2“. Те произлизат съответно от „Шахед-131“ и „Шахед-136“.

Моделите запазват основната аеродинамична концепция. В същото време Русия подобрява навигацията, електронната архитектура и устойчивостта срещу електронна война.

Разузнавателната информация може да бъде толкова важна, колкото самото оръжие. Сателитното и сигналното разузнаване подобряват избора на цели.

Подобно партньорство поражда опасения за американските бази и съюзническите активи. Иран може да комбинира усъвършенствани дронове с руски боен опит.

Това усложнява задачите пред противовъздушната отбрана. Потенциални цели са бази, командни центрове, логистични възли и морска инфраструктура.

Сътрудничеството между Москва и Техеран включва технологии, производство и тактическа доктрина. То се свързва и с предполагаем обмен на разузнавателна информация.

В материала се посочва и тайна сделка между двете страни. Според анонимен американски източник Иран трябва да достави над 6000 дрона.

Сделката включва и неопределен брой балистични ракети с обсег между 300 и 500 километра. В замяна Русия трябва да предостави между 30 и 50 изтребителя „Сухой 35“.

Към тях се добавят системи за противовъздушна отбрана S-400. Ирански военнослужещи от въздушните сили на Революционната гвардия вече са преминали обучение в Русия.

Развитието засилва тревогите за разпространението на дронни технологии. То поставя и въпроси за защитата на американските сили и европейската сигурност.

Темата е свързана и с регионалните усилия за противодействие на иранските ракети. Повече за тях можете да прочетете в материала „Иран сключи сделка с Русия за възстановяване на ПВО“.

Руският опит от войната в Украйна вече влияе върху развитието на военните способности в Близкия изток. Това създава по-сложна среда за регионалните системи за противовъздушна отбрана.