Психологът Младен Владимиров: Агресията няма лесни обяснения, трябва да поставим детето в центъра

След жестокото убийство в Пловдив обществото отново търси причините за детската агресия. В случая са участвали тийнейджъри. Дискусията поставя въпроси към семейството, училището и институциите.

Психологът Младен Владимиров подчерта, че проблемът не може да се сведе до един виновник. Той коментира темата в студиото на „Денят започва в неделя“.

Според Владимиров България няма достатъчно ясна и дългосрочна стратегия за детето. По думите му обществото често търси обичайния заподозрян. Най-често това са семейството или училището.

„Ние нямаме визия как изглежда детето, така че в момента всички ние търсим в последните дни обичайния заподозрян, който често пъти ще бъде семейството. Ако то не успее да поеме цялата отговорност и да плати сметката за тази агресивен акт, ще бъде училището.“

Психологът настоя детето да бъде разглеждано като дългосрочен обществен приоритет. Той определи грижата за децата като задача, която надхвърля първите седем години.

„Нещото, което ни трябва е да поставим детето като основно и важно и да си кажем, че детето е дългосрочен проект.“

Първите години изграждат привързаността и способността за свързване с другия. Тогава се поставят и основите на емпатията. Според Владимиров тези процеси са важни за по-късното поведение на детето.

Той обърна внимание и на общественото разбиране за насилието. Според него ролите на жертва и извършител все по-често се размиват.

„Ние вече имаме силно размита представа за жертва и насилник, за налагане и подчинение.“

В разговора беше обсъдена и сложната ситуация около убийството. 37-годишната жертва е отишла на среща с 15-годишно момиче. Владимиров призова двете линии на случая да се разглеждат едновременно.

Той предупреди обществото да не се разделя отново на лагери. Според психолога е важно да се търси разбиране, което може да предотврати подобни истории.

„Просто да търсим това, което може да ни помогне да продължим напред и да чуваме по-малко такива истории.“

Темата за тийнейджърската възраст също заема важно място в анализа. В този период децата търсят символи, принадлежност и начин за изява.

„Характерно за тийнейджърската възраст, в която са, да търсят символи, да търсят изява през атрибути, през дрехи и принадлежността към субкултура.“

Родителите трябва да следят свободното време и онлайн информацията, до която достигат децата. При липса на ангажираност рисковете могат да включват опасно поведение и престъпления.

Владимиров призова да не се създават прибързани психологически профили. Такива оценки не бива да се основават само на публикации в медиите и социалните мрежи.

Обществото лесно търси етикет, който да обясни трагедията. Психологът обаче подчертава, че етикетите не решават проблема. Подобна позиция изразяват и други специалисти, включително в материала за мотивите, които не могат да се сведат до една версия.

Той постави въпроса и за ролевите модели, които възрастните предлагат на децата.

„Въпрос е защо ние първо не сме дали на децата си добри ролеви модели, добри образци, те да си търсят негодни ролеви модел.“

Институциите трябва да оценяват и емоционалната, и социалната среда около детето. Материалните условия сами по себе си не дават пълна картина за неговото развитие.

Владимиров отбеляза, че училището измерва предимно знанията. Според него трябва да се оценяват също емоционалната и социалната интелигентност.

„Но няма дефиниция за добро училище, защото училището мери само знания. Емоционалната и социална интелигентност, която всъщност тук виждаме като липсваща в този акт на насилие, толкова отвратителен и жесток, ето това е нещото, което трябва да мерим.“

Психологът допълни, че родителският капацитет не се определя само от материалните възможности. Случаят трябва да стане повод за широк обществен разговор.

Според него взаимните обвинения няма да доведат до решение. Необходимо е общо разбиране за грижата към децата, семейството, училището и институциите.