Гл. ас. д-р Благородна Макева: Реакциите в социалните мрежи след насилието стават „награда“ за извършителя
Гл. ас. д-р Благородна Макева обяснява как груповата динамика, камерите и социалните мрежи влияят върху детското насилие.
Гл. ас. д-р Благородна Макева, преподавател във факултет „Полиция“ при Академията на МВР, анализира причините за груповото насилие между деца. Тя подчертава ролята на груповата динамика, видеозаснемането и реакциите в социалните мрежи.
Интервюто е свързано със случая, при който 10 деца проявиха агресия към Георги Кузев. Макева уточнява, че разследването още не е приключило. Затова категорични изводи за мотивите не могат да се правят.
Според нея тежкото групово насилие почти никога няма само една причина. Обикновено се преплитат силни емоции, групов натиск и морално оправдание. Постепенно отпадат и личните задръжки.
Ако дете вярва, че наказва „лош човек“, то по-лесно оправдава собственото си насилие. Това обаче не превръща саморазправата в приемливо или законно поведение.
При групово насилие усещането за лична отговорност често отслабва. Отговорността започва да се възприема като споделена. Така дете, което само не би нападнало човек, може да извърши крайни действия.
В неформалните групи често съществува лидерство. При младежите обаче особено силно действа стремежът да не бъдат различни. Децата може да изпитват колебание, но трудно се противопоставят на групата.
„Истинската смелост невинаги е да участваш, а да можеш да заявиш категорично „не“ и да спреш другите“, казва Макева.
Камерата също променя поведението. Тя вече не е само свидетел, а се превръща в публика. За някои деца видеото носи очакване за внимание, одобрение или популярност.
Понякога няма значение дали популярността идва от добро или лошо действие. Важни стават харесванията и реакциите.
Присъствието на камера може да удължи насилието и да го превърне в представление. Детето може да мисли не само за самото действие, но и за бъдещата публика.
Отговорността на снимащия зависи от поведението му и от събраните доказателства. Самото заснемане не доказва автоматично престъпление. Ако видеото включва подбуждане, подпомагане или съучастие, въпросът за наказателната отговорност остава.
Макева обаче поставя и моралния въпрос. Когато човек снима вместо да потърси помощ, той вече е направил избор. Дори това поведение да не е престъпление, то може да бъде морално укоримо.
Социалните мрежи не създават детската агресия, но променят начина, по който тя се демонстрира. Насилието може да стане показно, продължително и насочено към публика.
Унижението не приключва с последния удар. То продължава онлайн чрез гледания, коментари и споделяния. Именно тези реакции могат да се превърнат в своеобразна „награда“ за извършителя.
По темата за агресията сред учениците вижте и анализа за насилието като модел за подражание.
Нито едно дете не става извършител за един ден. Предупредителните сигнали включват системна агресия, тормоз над връстници и липса на съпричастност.
Сред останалите сигнали са проблеми в училище, отслабен родителски контрол и рискова среда. Институциите често виждат различни части от общия проблем.
В изследване за периода 2019-2025 г. Макева посочва 11 821 досъдебни производства срещу непълнолетни обвиняеми. В съда ежегодно се внасят приблизително 1000 прокурорски акта.
Най-често производствата са за престъпления против собствеността. Следват общоопасните престъпления и престъпленията против личността.
Броят на производствата за престъпления против личността се увеличава. Това се случва на фона на общо намаление на наблюдаваните производства с повече от една пета.
Според Макева България има изградена система за превенция. Големият въпрос е дали училището, родителите, социалните служби и останалите институции работят координирано.
Тя не смята, че проблемът се решава единствено чрез по-строги санкции. При непълнолетните са нужни ранна намеса, индивидуален подход и последователни възпитателни мерки.
„Наказателната политика не бива да се променя под въздействието на отделен трагичен случай“, посочва преподавателката.
Законът се задейства, след като престъплението вече е извършено. Затова превенцията трябва да започне много по-рано. Тя включва семейството, училището, институциите и средата около децата.
По темата за реакциите на родителите може да прочетете и коментара на доц. Неделчо Стойчев.
