Психологът Доника Боримечкова: Юношите много добре разбират ползата да са в компания и да играят

Психологът Доника Боримечкова анализира завръщането на настолните игри и ползите от офлайн общуването за съвременните юноши.

Психологът Доника Боримечкова: Юношите много добре разбират ползата да са в компания и да играят

Доника Боримечкова Снимка: Личен архив

Време за четене: 3 мин. 21 юни 2026

Настолните игри се превръщат в новата мания, която обединява децата в България. Докато много възрастни критикуват младото поколение за прекомерната употреба на телефони, се появява обратен тренд. Психологът Доника Боримечкова споделя своите наблюдения върху тази промяна в поведението на подрастващите. Тя подчертава, че офлайн общуването започва да се възприема като нещо модерно и ценно от самите юноши.

Доника Боримечкова е детски психолог с богат професионален опит. Тя е родена в град Копривщица и завършва бакалавърска степен по „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Пловдивския университет. По-късно придобива магистърска степен по детско-юношеска психология на развитието. Боримечкова е член на Българското общество за лаканианска психоанализа. Тя участва и в Световната асоциация по психоанализа като групов член. Професионалният ѝ път включва работа като консултант към Националния център за безопасен интернет. Това ѝ дава дълбок поглед върху рисковете в дигиталната среда и влиянието на технологиите.

Юношите днес започват ясно да осъзнават нещата, които им носят реална стойност и смисъл. Психологът отбелязва, че привързаността към екраните започва да отшумява при определени групи младежи. Те избират да бъдат в компания и да играят настолни игри вместо да стоят сами пред компютъра. Тази промяна е свързана с грижата за себе си и търсенето на по-добър начин на живот. Боримечкова забелязва, че съвременните млади хора често избягват употребата на алкохол в заведения и се информират за ефектите от технологиите.

Аз например все повече се срещам с юноши, които четат, и смело бих могла да твърдя, че те четат повече, отколкото ние на техните години.

Връщането към настолните игри не е напълно нов феномен, а по-скоро възраждане на древни традиции. В Древна Индия висшите касти са практикували специфична игра, наречена „Лийла“. Играта на живота „Лийла“ вече набира сериозна популярност и сред българските потребители. Подобно на шаха и таблата, тези занимания развиват стратегическо мислене и способност за бърза реакция. Родителите често търсят подходящи логически игри според възрастта, за да стимулират интелектуалното развитие на децата си.

Настолните игри предлагат много повече от забавление. Те са мощен инструмент за социализация и комуникация. Ролевите игри дават на участниците свобода и възможност за превъплъщение. Чрез тях децата могат да погледнат на света през различна гледна точка. Боримечкова дава пример с метода сугестопедия, където влизането в роля улеснява усвояването на чужди езици. Играта позволява на хората да излязат от собствените си обувки и да изследват реалността през забавата.

Настолните игри помагат на по-стеснителните деца чрез ясна рамка от правила и предвидимост. В тези игри има регламент, който е валиден за всички участници. Това дава сигурност на децата, които изпитват притеснение при директно общуване. Правилата регулират поведението на останалите и намаляват риска от изненади. Психологът често използва настолните игри в своята практика като диагностичен инструмент. Разговорите с децата протичат много по-леко, когато са съпроводени от игрово занимание.

Нормално е нещата да се случват по-лесно през игра, защото хората сме така устроени, че когато вършим нещо с удоволствие, то се получава с лекота.

Прекомерното излагане на екрани влияе негативно върху развитието на нервната система при подрастващите. Доника Боримечкова подчертава, че до 2-годишна възраст екранното време трябва да бъде сведено до минимум. Родителите трябва да придружават децата си в дигиталния свят, вместо да ги оставят сами. Дигиталната среда носи рискове като онлайн тормоз, ако липсва напътствие. Този проблем става все по-актуален в дебата за това как екраните заменят книгите в ежедневието на малките деца.

Всяка група млади хора сама намира игрите, които са ѝ интересни извън екрана. Някои игри подпомагат развитието, а други са създадени с благотворителна цел. Има проекти, при които купуването на игра носи полза за природата или обществото. Юношеството е период, в който мнението на групата е от изключително значение. Когато приятелите предпочитат настолна игра пред социалните мрежи, това увлича и останалите. Играта остава естествен подход за хората във всяка възраст.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *