Проучване на КЗД: 64% от българите виждат масова дискриминация, държавата вдига глобите

Близо 64% от българите смятат дискриминацията за широко разпространена, а парламентът увеличи глобите за нарушения до 2000 евро.

Проучване на КЗД: 64% от българите виждат масова дискриминация, държавата вдига глобите
Време за четене: 2 мин. 24 април 2026

Близо 64% от българите определят дискриминацията у нас като широко разпространено явление. Това показват данните от ново проучване на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). Изследването анализира ключовите проявления на икономическата неравнопоставеност в страната.

64% от българите смятат дискриминацията за широко разпространена у нас. Повече от половината анкетирани съобщават за сериозни проблеми на пазара на труда. Те срещат трудности при кандидатстване за работа и при определяне на заплащането. Почти една трета от гражданите виждат липса на равен старт при обществените поръчки.

Професор Баки Хюсеинов е автор на това социологическо изследване. Той разглежда факторите, които влияят върху неравнопоставеността между социалните групи. Проучването акцентира върху връзката между трудовия пазар и икономическата устойчивост. Проф. Хюсеинов описва механизмите за възникване на икономическата дискриминация. Той анализира ролята на институциите за ограничаване на негативните практики.

дискриминацията е една от основните причини за високото ниво на бедност в страната.

Авторът пояснява, че дискриминацията в икономиката означава неблагоприятно третиране на лица. Това се случва при достъпа до стоки, услуги и кредитиране. Дискриминацията е основен фактор за високите нива на бедност в България. Държавата показва политическа воля за решаване на тези проблеми. България вече е ратифицирала всички директиви на Европейския съюз за правата на човека.

Парламентът прие на второ четене важни промени в Закона за защита от дискриминация. Новите глоби за нарушения вече са в размер от 500 до 2000 евро. Предишните санкции варираха между 250 и 2000 лева. Тези промени целят пълна синхронизация с европейските изисквания. Законопроектът беше внесен от Министерския съвет на бившия кабинет на Росен Желязков.

Новите текстове гарантират по-голяма независимост на КЗД от външен натиск. Членовете на комисията вече получават имунитет от наказателна и гражданска отговорност. Това важи за техните служебни действия, освен при извършване на умишлени престъпления. КЗД ще може да обжалва административни актове самостоятелно. Комисията ще участва в съдебни дела след съгласие на засегнатото лице. Законът вече включва изрична забрана за дискриминация при промяна на пола.

Амнести Интернешънъл България изрази различно мнение по темата. Организацията смята, че няма обоснована необходимост от спешно приемане на измененията. Въпреки това законодателните промени вече са факт. Икономическата дискриминация остава основно предизвикателство за българското общество. Тя засяга пряко икономическото развитие и социалната стабилност в страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *