Проф. Панайотов: Забавяне при избора на квота в новия ВСС от парламента ще противоречи на очакванията
Проф. Пламен Панайотов предупреди, че забавянето на избора за новия Висш съдебен съвет противоречи на обществените очаквания. Той подчерта важността на бюджетната процедура и избора на председател на ВАС.
Проф. Пламен Панайотов КАДЪР: NOVA NEWS
Всяко забавяне при попълването на парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет (ВСС) ще влезе в пряк конфликт с обществените нагласи. Това предупреждение отправи проф. Пламен Панайотов, преподавател по наказателно право в Софийския университет, в ефира на NOVA NEWS. Той подчерта, че парламентът носи пълна отговорност за бързото решаване на кадровите въпроси в съдебната власт.
Според професора първият реален тест за стабилността на управляващата коалиция ще бъде приемането на държавния бюджет. Успоредно с това гласуванията за членове на ВСС и Инспектората ще разкрият истинските политически намерения. Настоящият състав на ВСС работи с изтекъл мандат от цели три години, което създава сериозен институционален вакуум. Тази ситуация блокира легитимния избор на нов главен прокурор и административни ръководители на съдилищата.
Проф. Панайотов акцентира върху необходимостта от прозрачност при номинациите и тяхното изслушване. Той призова политическото ръководство на „Прогресивна България“ да следи внимателно поведението на всеки един от своите депутати.
„Това са най-належащите и неотложни неща, които ще дадат възможност да се види кой как се позиционира при тези гласувания“, коментира проф. Панайотов.
Професорът допълни своя апел към политическите сили:
„Моят апел към политическото ръководство на „Прогресивна България“ е да бъде много внимателно при дискутирането, особено на по-важните проблеми пред страната, и да следи внимателно гласуванията на всеки един от депутатите, които са от тази парламентарна група“, отбеляза той.
Темата за избора на ВСС е тясно свързана с предложенията за нови процедурни правила. Проф. Янаки Стоилов също настоява изборът на нов ВСС да се извършва по нови правила, за да се гарантира легитимност. Тези нови законопроекти предвиждат проверка за партийна неутралност и мораториум върху определени кадрови решения.
Проф. Панайотов обърна специално внимание и на често пренебрегвания Върховен административен съд (ВАС). Изборът на негов председател е също толкова критичен, колкото и този на главен прокурор.
„Сякаш напоследък се говори само за евентуалния избор на нов главен прокурор, но се пропуска, че ролята на Върховния административен съд е ключова и не по-малко съществена от гледна точка на възможността да се управлява страната“, допълни той.
В контекста на тези мащабни промени, Петър Славов коментира бъдещето на Борислав Сарафов в структурата на прокуратурата. Парламентарната квота във ВСС се счита за основен канал за политическо влияние върху съдебната система според анализаторите. Затова обществото изисква бързи консултации веднага след сформиране на редовно правителство.
Междувременно Пленумът на ВСС вече реши гласуването за професионалната квота да се проведе с хартиени бюлетини. Това решение цели да гарантира сигурността на вота сред магистратите. Професорът е категоричен, че новите членове трябва да притежават висока почтеност и доказан професионализъм.
Комисията по конституционни и правни въпроси вече стартира процедурите за избор на новия състав на ВСС и Инспектората. Това се случва на фона на провалени опити за прокарване на процедурни правила в предходни заседания. Проф. Панайотов призова за незабавни действия:
„Това, което незабавно трябва да се направи след сформиране на правителство, е много бърза консултация с други политически сили, заявили също, че са за кадровата промяна във ВСС, за да се стигне до онова, което българското общество очаква отдавна – новият ВСС да избере нов главен прокурор и наред с това нов председател на Върховния административен съд“, каза още той.
Настоящият Закон за съдебната власт позволява изразяването на официални становища по всяка кандидатура. Това е ключов механизъм за прозрачност, който гарантира качеството на номинациите. Обществото очаква качествена промяна в начина на управление на съдебната власт.
