Проф. д-р Брад Роду: Основният проблем за здравето е горенето на тютюна, а не никотинът
Проф. д-р Брад Роду от Университета на Луисвил обяснява защо горенето на тютюна, а не никотинът, е основният причинител на заболявания и как шведският модел променя общественото здраве.
Проф. д-р Брад Роду е почетен професор в Университета на Луисвил в САЩ. Той се утвърди като един от пионерите в научните изследвания за намаляване на вредата от тютюнопушенето. По време на международния форум Technovation в Стокхолм, организиран от „Филип Морис Интернешънъл“, той сподели нови перспективи за бездимните алтернативи. Неговият опит обхваща десетилетия работа върху никотиновата замяна и въздействието на различните тютюневи продукти върху здравето.
Според проф. Роду основното предизвикателство пред общественото здраве не е самият никотин. Истинският проблем се крие в процеса на горене на тютюна. При горенето се образуват над 7000 токсични вещества, които атакуват човешкия организъм по множество начини. Тези опасни съединения навлизат през белите дробове, кожата и лигавицата на устата. Когато човек пуши конвенционална цигара, той приема опасен коктейл от токсини, а не просто никотин.
Вредата от тези вещества не се проявява мигновено, а се натрупва постепенно. Обикновено са необходими между 20 и 30 години хронично излагане, за да се развият сериозни заболявания. Те включват инфаркти, инсулти и различни форми на рак. В научната литература липсват доказателства, че никотинът сам по себе си е основният причинител на тези болести. Затова преминаването към бездимните алтернативи на цигарите може да намали риска значително.
Наличните научни доказателства показват, че подобен преход има ясно изразени ползи.
СвързаноПроф. Фагерстрьом: 7-8 млн. жертви годишно от цигари – шведският модел показва как да намалим смъртността
При бездимните продукти токсичните вещества почти липсват или са в минимални количества. Тези алтернативи доставят основно никотин, без да излагат потребителя на продуктите на горенето. Проф. Роду е автор на множество изследвания върху нивата на съставките в различните тютюневи изделия. Неговата работа включва и първото клинично проучване за отказване от тютюнопушене чрез бездимни продукти.
Швеция служи като забележителен пример за успех в тази област. Страната комбинира ниско разпространение на пушенето с отлични здравни показатели. Проф. Роду обяснява това чрез специфични исторически фактори. По време на Първата и Втората световни войни Швеция запазва своя неутралитет. Шведските мъже не заминават на фронта, където цигарите стават масово популярни сред войниците в други държави.
Освен това Швеция е страната, която изпреварва бъдещето благодарение на дългата си традиция с орален тютюн. Още през XVIII век местните фермери са имали право да отглеждат тютюн свободно. Това е създало алтернативни модели на употреба, които са се запазили и до днес. Шведският опит показва, че политиките трябва да се водят от научния риск, а не от идеологията.
Проф. Роду подчертава, че бъдещето без дим е напълно постижимо за цяла Европа. За целта регулаторите трябва да правят ясна разлика между отделните никотинови продукти. Ако всички продукти се третират еднакво, старите грешки в здравеопазването ще се повтарят. Елиминирането на дима е ключовата стъпка към подобряване на здравето на населението.
Бездимното бъдеще не означава свят без никотин, а свят без дим.
Научните анализи на проф. Роду обхващат и влиянието на вейпинга върху общата смъртност. Той вярва, че предоставянето на по-безопасни варианти е единственият реалистичен път за пушачите, които не искат да се откажат. Науката за намаляване на вредата предлага работещи решения чрез иновации. Тези иновации могат да променят статистиката за заболяванията в световен мащаб през следващите десетилетия.
Професорът продължава да изследва как различните модели на потребление влияят на общественото здраве. Неговата биография в Университета на Луисвил потвърждава отдадеността му на темата за никотиновата замяна. Роду е категоричен, че Швеция вече е доказала как риск-базираните политики спасяват животи. Този модел може да бъде приложен успешно и в останалите европейски държави.
