Министерски съвет одобрява нови шефове на разузнаването и НАП

Министерският съвет на Република България провежда редовно заседание днес. Основен акцент в дневния ред са мащабните кадрови промени по върховете на властта. Кабинетът ще одобри нови ръководители на две от най-важните структури в държавата. Това са Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Националната агенция по приходите (НАП). Решенията идват в момент на сериозни институционални трансформации.

Първата точка от днешното заседание е свързана с бъдещето на разузнавателната служба. Министрите ще обсъдят предложение до Народното събрание за назначаване на нов председател на ДАР. Към момента името на конкретната кандидатура не е официално оповестено. Сегашният ръководител на агенцията е Антоан Гечев. Той заема поста от 2021 година насам. Мандатът на сегашния председател на ДАР Антоан Гечев е петгодишен и изтича на 17 юни.

Назначението на Гечев през 2021 година бе извършено от тогавашното служебно правителство. Премиер по това време беше Стефан Янев. Самият акт на назначаване стана с указ на президента Румен Радев. През последната година обаче правилата за избор претърпяха фундаментална промяна. Предходният парламент одобри нови законови разпоредби. Те промениха процедурата за избор на ръководители в сектора за сигурност.

Новите правила предвиждат шефът на разузнаването да се избира от Народното събрание по предложение на кабинета. Тази промяна премахва необходимостта от издаване на президентски указ за финализиране на избора. Изследователските данни показват, че същата логика е приложена и при ръководството на ДАНС. Парламентарното мнозинство защитава тази реформа като стъпка към по-голяма прозрачност. Според тях така процедурата става по-ясна и политически отговорна пред обществото.

Четвърта точка от дневния ред на министрите е насочена към приходната администрация. Предвижда се смяна на изпълнителната директорка на Националната агенция по приходите. Настоящият ръководител на ведомството е Милена Кръстанова. Милена Кръстанова беше назначена за директор на НАП през март 2026 година от кабинета на Андрей Гюров. Преди да поеме лидерския пост, тя е заемала позицията на заместник-директор в агенцията. Кръстанова е позната като дългогодишен кадър в системата на приходната администрация.

Кадровите рокади се разглеждат като силен политически сигнал за контрол върху ключови институции. Медийните анализи и изследователските данни сочат, че това е институционална смяна на тежестта. Властта се прехвърля от президентската квота към правителствената и парламентарната сфера. Част от опозиционните сили в страната изразиха критични позиции спрямо тези промени. Те се обявиха против отнемането на правомощията на президента при назначаването на шефа на разузнаването.

Промените в ДАР и НАП са част от по-широк процес на преструктуриране. Правителството следва последователна практика на ротации в управлението на сектора за сигурност и финансите. Тези кадрови решения са заложени в дневния ред като част от редовната работа на кабинета. Изтичането на мандата на Антоан Гечев на 17 юни е основният повод за стартиране на процедурата точно сега.

Очаква се след заседанието на Министерския съвет да има повече яснота за новите имена. Те ще трябва да получат подкрепа в Народното събрание съгласно новите законови изисквания. Тази процедура цели да утвърди новия модел на управление на специалните служби. Контролът върху приходната агенция също остава приоритет за текущото правителство. Ротациите в НАП често са свързани с нови стратегии в събираемостта на бюджетните средства.

Изборът на нови ръководители е важен елемент от държавната сигурност и финансовата стабилност. Процедурите по назначаване следват стриктно актуалното законодателство. Всички предложения на кабинета ще бъдат внесени официално в парламентарните комисии за обсъждане. Промените в управлението на ДАР и НАП маркират края на един управленски цикъл и началото на нов.