Проект на Министерството на правосъдието: Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС става престъпление

Министерството на правосъдието предложи мащабни промени в Наказателния кодекс на Република България. Тези промени имат за цел да криминализират нарушаването на ограничителните мерки на Европейския съюз. Министерството публикува проекта за обществено обсъждане. Той предвижда изключително строги санкции за всички нарушители. Лицата, които не спазват санкциите, могат да получат наказание лишаване от свобода. Допълнително се предвиждат сериозни глоби и възможност за лишаване от определени права.

Основната цел на законопроекта е пълното транспониране на европейското законодателство в националната правна система. Промените в НК транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226. Тази директива определя престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Срокът за нейното въвеждане е изтекъл на 20 май 2025 г. Поради това Европейската комисия вече е образувала процедура за нарушение срещу държавата ни. Новите текстове трябва да коригират това забавяне.

В структурата на Наказателния кодекс ще бъде интегрирана изцяло нова глава. Новата глава в кодекса се нарича „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. В нея са дефинирани различните видове престъпни деяния, свързани със санкционните режими. Това включва нарушения на мерките за замразяване на финансови средства или икономически ресурси. Ограниченията за допускане на определени лица на територията на държава членка също са обхванати. Проектът предвижда наказания за нарушения на забраните за сключване на сделки под всякаква форма.

Тези разпоредби се отнасят за договори за обществени поръчки и различни видове концесии. Всяко продължаване на забранени договорни отношения ще се счита за престъпление. Финансовият сектор е подложен на засилен контрол чрез тези нови текстове. Забраните за предоставяне на финансови услуги или извършването на финансови дейности са ясно разписани. Тези дейности включват финансиране, предоставяне на финансова помощ и инвестиционни услуги. Приемането на депозити от санкционирани лица също попада под ударите на закона.

Проектът обхваща и услуги, които не са от финансов характер. Такива са правните консултации, доверителното управление, счетоводството и одитът. Всички те ще бъдат криминализирани, ако нарушават наложените от Европейския съюз ограничителни мерки. Заобикалянето на ограничителните мерки чрез прехвърляне на активи също се криминализира. Често срещана практика е санкционирани фирми или хора да прехвърлят ресурси на трети лица. Това поведение вече ще се наказва като тежко престъпление според новия проект. Целта е да се предотврати ефективно всяко заобикаляне на наложените международни ограничения.

Важен аспект на новите промени е въвеждането на минимален стойностен праг. Нарушения под прага от 10 000 евро няма да се считат за престъпления. Това изключение важи за нарушения, свързани с финансови средства, икономически ресурси и стоки. Прагът е определен в съответствие с възможностите, които дава европейската директива. По този начин се фокусират ресурсите върху по-значимите нарушения на санкциите. Законопроектът предвижда и специфични изключения, които гарантират хуманитарните принципи.

Предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещи се лица няма да бъде престъпление. Тя трябва да се извършва при спазване на принципите на безпристрастност и хуманност. Неутралността и независимостта са задължителни условия за законността на тези действия. Защитата на правото на защита също е гарантирана в новия проект. Под ударите на закона няма да попадат адвокатите, които представляват своите клиенти. Това важи за всички видове процесуални производства. Те включват наказателни, граждански и административни дела.

Предоставянето на правна информация за образуване или избягване на такова производство също е защитено. Тези разпоредби осигуряват баланс между санкционния режим и основните права на гражданите. Министерството на правосъдието цели да осигури ефективно прилагане на ограничителните мерки. Новите текстове в Наказателния кодекс ще запълнят съществуващите правни празнини. Това ще позволи на българските власти да налагат адекватни санкции. Лишаването от свобода и глобите ще служат като превенция срещу бъдещи нарушения.