Продължава размяната на реплики заради отказа на България да подкрепи трибунала за Украйна

България заема различна позиция от своите европейски партньори относно създаването на Специален трибунал за Украйна. Премиерът Румен Радев подчерта правото на страната на собствено мнение по този въпрос. Това решение предизвика остри реакции от страна на представители на „Демократична България“. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов определи отказа на кабинета като притеснителен знак за страната.

Според премиера Радев трибуналът би имал ефект само при капитулация на държавата и пленяване на нейния лидер. Той смята, че тези условия не са налице в обозримо бъдеще. България остава извън групата държави, които подкрепят механизма за разследване на престъплението агресия. Румен Радев защити тезата, че страната трябва да следва своите виждания по международните въпроси.

В същото време темата се разшири значително на европейско ниво. На 15 май в Молдова държави от Съвета на Европа официално подкрепиха процеса по създаване на трибунала. Европейският съюз вече предвиди 10 милиона евро за стартовата фаза на проекта. Това показва преминаване от политическа подкрепа към практическа подготовка. Европейската комисия се присъедини към споразумението от името на европейските институции.

От „Демократична България“ настояват страната да бъде част от общите европейски решения. Божидар Божанов заяви:

Ако искаме българският глас да се чува, както заявяват управляващите, трябва да сме на масата, където да се чува този глас. Трябва да не правим напук на общите европейски решения и затова това е доста притеснителен знак за нас.

ГЕРБ също изразиха критични реакции към решението на правителството. Според тях неприемането на инициативата изолира България от общата линия на ЕС по войната в Украйна. Специалният трибунал цели да запълни правна празнина в международното право. Международният наказателен съд не може да преследва престъплението агресия без такъв специален механизъм.

Очаква се първите реални решения на трибунала се очакват около 2028 година. Процесът включва дълъг организационен етап и избор на съдии, прокурори и следователи. Списъкът на държавите участнички остава отворен за нови членове. Това позволява на България да промени своята позиция и да се присъедини на по-късен етап.

Премиерът Румен Радев допълни своята позиция относно участието в общата външна политика:

България винаги е била част от общите европейски решения на общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. България има право на свое собствено мнение по тези въпроси и мога да ви кажа моето мнение, че такъв военен трибунал има ефект, когато дадена държава е победена, капитулирала и нейният лидер е пленен. Мисля, че тези условия към момента не съществуват и едва ли ще съществуват в обозримо бъдеще.