Пресъхналата река Дунав разкри челюст на кон от Желязната епоха край Русе

Ниските нива на река Дунав продължават да изненадват изследователите с ценни исторически свидетелства. Наскоро край бреговете на Русе бе открита вкаменелост на възраст около 3000 години. Находката представлява долна дясна челюст на кон. Специалистите от Регионалния исторически музей в Русе (РИМ-Русе) вече проучиха артефакта. Те класифицираха находката като субфосил. Този термин означава, че процесът на фосилизация е в своя начален етап. Причината за това е сравнително краткото време, изминало от смъртта на животното.

Находката е забелязана в района на сградата на Морска администрация – Русе. Камен Иванов, който е служител в учреждението, пръв вижда костта в речното корито. Той и неговите колеги проявяват голям интерес към обекта. Те първоначално търсят информация чрез инструменти на изкуствен интелект. Технологията им подсказва, че челюстта може да принадлежи на бизон или зубър. Служителите обаче решават да се обърнат към професионалните историци в града.

Повод за това решение е и предишното палеонтологично откритие на мамутски кости в същия район. Камен Иванов предава находката на музея за детайлен анализ. Експертите потвърждават, че става дума за кон от началото на Желязната епоха. Този период е изключително важен за историята на днешните български земи. По това време тук живеят тракийските племена, известни като гети.

Историците предлагат интересна хипотеза за произхода на костта в реката. Точно над сградата на Морска администрация се намира античната крепост Сексагинта Приста. Там в древността е било разположено светилище на траките. В този обект са извършвани множество жертвоприношения на животни. Учените смятат, че конската кост може да е попаднала в Дунав чрез естествени процеси. Възможно е тя да е свлечена към реката при периодични промени в структурата на хълма.

Това откритие добавя нов детайл към палеонтологичната и историческа картина на Русе. Районът около крепостта продължава да крие тайни от бита на древните народи. Музеят в Русе ще съхранява находката като част от своето богато наследство. Гражданите и служителите в местните институции показват висока отговорност към опазването на културните ценности. Предаването на субфосила на специалистите гарантира неговото правилно изследване. Река Дунав остава източник на важни научни разкрития при всяко спадане на водното равнище.