Пред театъра не е място за никаква музика, когато вътре се работи

Темата за шума пред Народния театър отново предизвиква остри реакции. Актрисата заявява, че от години защитава една и съща позиция. Според нея пред театъра не трябва да звучи музика, когато вътре се играят представления.

Тя припомня, че преди години проверила дали хоро пред Народния театър е законно. По думите ѝ тогава събитието не е било законно. След това последвали силна омраза, заплахи и опити за сплашване. Две жени дори я търсили на мястото, където играела, за да се разправят с нея.

Актрисата твърди, че шумът пред театъра пречи на работата вътре. Тя подчертава, че сградата не може да бъде преместена. Според нея има десетки други места за музика, танци и обществени прояви. Проблемът идва от настояването всичко да се случва именно в центъра.

Позицията ѝ станала основна атака срещу нея по време на опита ѝ да бъде вицепрезидент. Тогава я нарекли антибългарка. В кампанията Генка Шикерова я попитала дали би излязла да играе хоро пред президентството, ако спечели изборите с Лозан Панов.

Според авторката в защитата на елементарното уважение към театъра се включили няколко гласа. Тя обаче отбелязва, че самият театър не се е включил. По думите ѝ мълчали и тогавашното, и сегашното му ръководство. Кметовете също не поели публична позиция.

Актрисата казва, че вече избягва да посещава театъра в часовете, когато шумът пречи на представленията. Тя посочва, че е била заплашвана с об заливане с киселина. Въпреки това заявява, че няма да промени позицията си. Според нея институциите трябва да поемат своята роля, а хората да осъзнаят, че театърът също е част от националната култура.

Тя определя ситуацията като подигравка с артистите. Според нея представленията потъват в шум от музика, тъпани и диджей. В текста си тя свързва това поведение с неуважение към труда на актьорите и към самото изкуство.

В подкрепа на тезата си авторката припомня Иван Вазов. Тя разказва, че когато писателят работел, майка му излизала на балкона и молела преминаващите хора да пазят тишина.

„Тихо, тихо, че Ваньо пише!“

Според авторката това е било знак за уважение към твореца и към града. Тя допълва, че Вазов не би одобрил шумните прояви пред театъра, докато вътре се играят негови пиеси. По думите ѝ патриотизмът означава уважение към българските творци, а не демонстративна показност.

Темата се вписва и в по-широките проблеми пред театралната система. За тях може да се прочете в материала за финансовите затруднения на театрите.

В края на публикацията си актрисата изразява съчувствие към артистите. От своята трибуна тя призовава някой да се опомни и да не допуска ситуацията да продължава. Текстът е публикуван във Facebook.