Правителството, синдикатите и бизнесът не се разбраха за осигуровките на държавните служители

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха коренно различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване. Предложението беше внесено от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.

Вносителите аргументират промените с необходимостта от спешна фискална дисциплина.

„България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години,“ каза Мартин Димитров при представянето на законопроекта.

Той подчерта, че основната цел е изравняване на условията между частния и държавния сектор.

„Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора“, посочи той.

Законопроектът предвижда седемгодишен преходен период за постепенно въвеждане на лични вноски. През 2026 г. съотношението между личните вноски и тези на работодателя ще бъде 2% към 98%. През 2027 г. делът на служителя трябва да нарасне до 5%. Крайната цел е достигане на стандартното съотношение от 40% към 60%. Тези промени засягат голям брой работещи в публичната сфера. По Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са заети 61 200 души. Още 70 200 души работят по законите за МВР и отбраната. Осигуровките на държавните служители остават основна точка на раздор в Тристранния съвет.

Социалният министър Наталия Ефремова изрази твърда позиция срещу предложението.

„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова.

Тя допълни, че текстовете не осигуряват справедливост и не гарантират запазването на доходите. Синдикатите също се обявиха категорично против реформата. Ася Гонева от КНСБ нарече предложението цинично.

„Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя.

Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ разкритикува подхода за работа „на парче“.

„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“.

Синдикатите напомниха, че държавните служители имат редица законови ограничения. Те нямат право да развиват собствен бизнес или да работят на допълнителен трудов договор.

Работодателските организации подкрепиха идеята за лични вноски. От АИКБ и БТПП виждат в това важна стъпка към социална справедливост. КРИБ също даде своята подкрепа за законопроекта на Мартин Димитров. Българската стопанска камара (БСК) обаче изрази опасения относно липсата на финансови разчети. Мария Минчева подчерта нуждата от ясна пътна карта за цялата пенсионна система.

Допълнителни проучвания показват, че спорът по темата продължава повече от 25 години. Управляващите ще предложат постепенно въвеждане на вноските чрез собствен вариант на законопроекта. На 22 юни 2026 г. министър Гълъб Донев обяви, че кабинетът работи по механизъм за равнопоставеност. Целта е чистите доходи на служителите да останат непроменени. Експертните оценки сочат, че въвеждането на вноски ще увеличи разходите за заплати в сектор „Сигурност“ с 30%.

Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) предупреждава за сериозен натиск върху държавния бюджет. Компенсирането на загубата на доходи за служителите ще изисква значителни публични средства. През първата година държавният бюджет ще загуби около 400 хил. евро приходи. До 2028 г. тази сума може да нарасне до 5,5 млн. евро годишно. Липсата на политически консенсус прави приемането на промените трудно постижимо в сегашния им вид.