Правителството с 10-годишна стратегия за културата, предлага нов закон за статута на артиста

Правителството предлага 10-годишна стратегия за културата за периода от 2027 до 2037 година. Програмата предвижда тригодишно бюджетно планиране и ежегодна оценка на изпълнението. Така институциите ще получат ясни ангажименти и конкретни срокове.

До декември 2029 година трябва да бъде приет нов закон за статута на артиста. Законът ще осигури социална защита на професионалните артисти. Той ще отчете и спецификата на артистичния труд. В същия срок се предвижда приемането на нов закон за сценичните изкуства.

Програмата включва Национална програма „Първи професионален шанс“. Тя ще подкрепя млади творци в началото на професионалния им път. Правителството предвижда и кадрова политика за професии с недостиг на специалисти.

Сред тях са оркестранти, балетни артисти, реставратори и сценични специалисти. В списъка попадат още библиотекари и музейни експерти. Мерките са насочени към стабилно финансиране и развитие на културния сектор.

Културата трябва да се превърне и в икономически двигател чрез туризма. В тази посока програмата поставя акцент върху културното наследство. Предвижда се използване на историческото наследство за модерен и устойчив културен туризъм.

Национален културен паспорт ще осигурява достъп на децата от 6 до 18 години. Идеята е да се въведе минимален национален стандарт. Той ще гарантира ежегоден достъп до театър, музей, кино, концерт и библиотека.

Паспортът ще включва и достъп до обекти на културното наследство. Национална програма „Културна раница“ ще разшири културното образование в училищата. Тя ще въвежда творчески ателиета, гостуващи спектакли и срещи с автори.

Програмата ще организира и посещения в културни институции. За възрастните хора се предвижда програма „Изкуство за живот“. Тя ще развива културни дейности в болници, социални домове и центрове за възрастни хора.

Сред приоритетите е постоянната програма „Национална колекция ХХI век“. Тя ще финансира откупки на значими съвременни произведения. Държавните и общинските галерии ще откупуват произведения на съвременното изкуство.

Тази възможност ще важи и за музеите с художествени отдели. Мерките са свързани с намерението за по-стабилно финансиране на културата. Повече информация по темата предлага и материалът за новия ред за парите в културата.

Програмата предвижда засилен контрол и закрила на обектите под егидата на ЮНЕСКО. За целта ще се изграждат общи механизми между министерствата. Предвижда се подкрепа за читалищата и нематериалното културно наследство.

Сред обектите за реставрация е Националният парк-музей „Шипка“. В списъка са включени църквите „Христос Пантократор“ и „Архангел Михаил и Гавраил“ в Несебър. Предвидена е реставрация и на „Старата митрополия“.

Програмата включва ремонт на „Боянската църква“ в София. Предвижда се обновяване и на Княжеския дворец, който днес е Национална художествена галерия. Ремонтни дейности ще обхванат и Родопската теснолинейка като културен пейзаж.

Дигитализацията е отделен приоритет в управленската програма. Ще продължи завършването на цифровизацията на културното наследство и архивите. Дейностите ще се изпълняват в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Правителството предвижда широк дигитален достъп до културни ресурси, изложби и архиви. За тази цел ще се създават и развиват системно дигитално съдържание и ресурси. Съвременните технологии трябва да улеснят работата и да ангажират младата публика.