Негативните реакции по света срещу забраните на социални медии за деца се засилват

Негативната реакция срещу забраните за социални медии вече започна. Политиците блокират достъпа на тийнейджъри до популярни приложения. Експерти и активисти обаче поставят под съмнение ефективността на този подход.

Те предупреждават и за възможни непредвидени последици. Анализ на POLITICO посочва, че ограниченията за непълнолетни се превърнаха във вирусна политическа идея.

За по-малко от година няколко държави предложиха ограничения за достъпа на младежи до социалните медии. Сред тях са Испания, Гърция, Австралия, Бразилия, Руанда и Виетнам. Подобни стъпки се обсъждат и в България.

Политиците представят новите ограничения като мерки за защита на децата. Те използват и обществения гняв срещу големите технологични компании. Според авторите на анализа много правителства приемат, че продължителното онлайн присъствие вреди най-силно на децата.

Осем месеца след австралийската забрана за лица под 16 години съмненията вече се увеличават. Критиците обсъждат нейната ефикасност и възможните странични ефекти.

Те питат дали пълните забрани не са прекалено крайни и прибързани. Според тях защитата на децата онлайн може да изисква по-балансиран подход.

Лорена Джуберти Коутиньо, комисар по онлайн безопасността на независимия орган за защита на данните на Бразилия, коментира темата пред POLITICO.

„Забраните за социални медии все по-често изглеждат „доста трудни за налагане“.

Коутиньо постави под въпрос устойчивостта на глобалния импулс към пълни ограничения. Тя посочи силната мотивация на тийнейджърите да останат в социалните платформи.

„Стимулите за тийнейджърите да продължат да използват социалните медии са доста силни, защото това е мястото, където те общуват“.

Бразилските законодатели приеха различен модел. Законът позволява на тийнейджърите да използват социални медии. Той задължава платформите да предвиждат и намаляват потенциалната вреда за децата.

За лицата под 16 години законът забранява целенасочената реклама и „кутии за плячка“. Платформите трябва да осигурят и инструменти за родителски контрол.

Коутиньо заяви, че бразилският закон търси равновесие между ползите и рисковете. Той признава значението на дигиталната среда за децата. Същевременно поставя конкретни ограничения върху практиките на платформите.

„Да постигне равновесие между ползите, които социалните медии и дигиталната среда предоставят на децата, и рисковете“.

В Съединените щати пълните забрани могат да се сблъскат с конституционни предизвикателства. Основният спор засяга свободата на словото на децата.

Затова американските законодатели се насочват към дизайна и функциите на платформите. В Калифорния политиците се отказаха от строга забрана по австралийски модел.

Предложените промени позволяват на лица под 16 години да използват Instagram и TikTok. Платформите обаче трябва да деактивират определени „пристрастяващи“ функции.

Този подход е свързан с инициативата на Джош Лоуентал, член на щатското събрание от Демократическата партия.

„Очаквам други страни да се поучат от нашия модел тук, в Калифорния“.

В САЩ защитата на децата обединява политици от различни партийни среди. Сред тях са сенатор Тед Круз от Тексас и губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм.

До момента Съединените щати не са приели законодателна забрана за тийнейджъри на щатско или федерално ниво. Причината включва опасения за ограничаване на законното слово онлайн.

Активисти от ЛГБТ+ общността също се противопоставят на пълните забрани. Те посочват, че социалните медии помагат на изолирани младежи да намират информация и връзка с връстници.

Вместо пълни ограничения САЩ насочват усилията към отговорността на платформите. Главни прокурори на щатско ниво заведоха дела срещу Meta, Google, Roblox и други компании.

Тази правна стратегия напомня подхода срещу тютюневата индустрия през 90-те години. Темата за отговорността на платформите вече присъства и в други дела. Повече информация има в материала „Дигитални казина“: В Калифорния започна знаково дело срещу социалните мрежи.

Основният спор вече се измества от пълната забрана към начина, по който платформите защитават младите потребители. Различните модели показват противоположни решения. Едни държави ограничават достъпа, а други регулират рекламата, функциите и родителския контрол.