„Повече Бисмарк, по-малко Хитлер“ – крайната десница иска да пренапише нацисткото минало

Крайната десница в Германия иска да промени начина, по който страната говори за нацисткото си минало. Партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) заявява, че не възнамерява да премахва уроците за нацистките престъпления. Плановете ѝ обаче предвиждат промяна на акцентите в образованието и културата.

В центъра на тези усилия е Ханс-Томас Тилшнайдер. 48-годишният депутат от AfD в Саксония-Анхалт доскоро беше малко познат извън своя избирателен район. Сега той е сред водещите кандидати за бъдещ министър в провинцията.

Тилшнайдер е основният автор на управленската програма на AfD за Саксония-Анхалт. Тя предлага промени в учебните програми и пренасочване на културното финансиране. Провинциите в Германия имат основни правомощия именно в тези области.

Широко разпространената Erinnerungskultur, или „култура на паметта“, е част от националното самовъзприемане на Германия. Тя се оформя след Втората световна война. Постепенното преосмисляне на нацистките престъпления и Холокоста възстановява международния авторитет на страната.

Германската конституция е изградена върху категорично отхвърляне на нацизма. В нея са заложени гаранции срещу повторната поява на подобен режим.

Най-крайните лидери на AfD определят тази политика като „култ към вината“. Според тях тя насажда омраза към германския Volk. Те не отричат открито престъпленията на нацисткия режим. Вместо това твърдят, че дългото осмисляне на миналото е отслабило германската идентичност.

Тези политици представят германците като разединени и уязвими към „глобалистки“ сили. Сред посочваните от тях сили са Европейският съюз и Съединените щати.

На предизборно събитие в Кверфурт Тилшнайдер говори за възстановяване на националната гордост.

„Искаме да разпространяваме радостта от това да си германец. Това е празник. Празнувайте факта, че сте германци.“

Той уточнява, че AfD няма да премахва часовете за Третия райх. Според него обаче те трябва да представят миналото като по-отдалечено от настоящето.

„Разбира се, бих искал да има и часове по история за Третия райх. Но добри часове по история. Добрите часове по история предават усещане за различността на миналото.“

Партията планира да промени историческото обучение, така че нацисткото минало да изглежда по-малко актуално. Формулировката за повече Бисмарк и по-малко Хитлер беше премахната от окончателната управленска програма. Идеята обаче остана част от политическите послания на Тилшнайдер.

Програмата предвижда още ограничаване на финансирането за „антигерманско изкуство“. Тя предлага и стратегия за „патриотичен туризъм“ в Саксония-Анхалт.

Партийните лидери заявяват, че няма да заличават мемориалите на нацистките престъпления. Същевременно те искат финансиране за паметници, посветени на загиналите войници в двете световни войни.

AfD свързва почитането на войнишката жертва с обявения от партията патриотичен обрат. В програмата се настоява паметниците да бъдат оценявани без „дребнави политически оценки“.

Идеите на Тилшнайдер се появяват в бившата Източна Германия. Там AfD набира значителна подкрепа, особено в селските райони.

В Източна Германия официалният разказ дълго представя фашизма като западен продукт. Според много привърженици на AfD западногерманската версия е наложена след падането на Берлинската стена.

Тилшнайдер твърди, че източните германци имат по-голяма дистанция към политическите системи. Той свързва това с опита им от мирната революция и обединението на Германия.

Тилшнайдер произхожда от германоговорящо малцинство в Румъния. Семейството му се премества в Западна Германия, когато той е дете. В университета той изучава ислямознание и по-късно учи в Сирия.

След преместването си в Източна Германия той започва да представя исляма като несъвместим с германското общество. Така се превръща във фигура на „Новата десница“.

Тилшнайдер се присъединява и към крайната фракция Der Flügel, свързана с Бьорн Хьоке. Фракцията е разпусната през 2020 година. Членовете ѝ обаче увеличават влиянието си в AfD.

Регионалната структура на AfD в Саксония-Анхалт е определена от германското вътрешно разузнаване като екстремистка организация. Според службите тя се стреми да премахне парламентарната демокрация в сегашния ѝ вид.

Местните лидери на AfD отхвърлят определението и го наричат държавна репресия. Те твърдят, че то подкопава демократичната воля на избирателите.

Представители на партията посочват икономическия спад, миграцията и енергийната политика като основни причини за подкрепата си. Тилшнайдер обаче свързва тези проблеми с кризата на германската идентичност.

Той отрича целта да бъде нацисткото минало забравено. В същото време описва промяна, която би намалила неговото присъствие в обществения живот.

„Само защото нещо вече не присъства, не означава, че ще бъде забравено.“

Дебатът за тази политика се вписва в по-широката борба за идентичността на AfD. Подобни процеси са разглеждани и в материала за лицето на „Алтернатива за Германия“. Историческата памет остава основното поле, в което партията се опитва да промени следвоенния германски разказ.