Поредно безумие: Столичанин получи писмо от прокуратурата 25 години след кражба

Столичанинът Златков чака новини от органите на правосъдието над четвърт век. Той получава официално писмо от Софийската районна прокуратура едва преди броени дни. Документът го информира за окончателното прекратяване на разследване за кражба на мотопед. Престъплението е извършено преди повече от 25 години. По това време потърпевшият е едва на 16 години.

Златков купува возилото с помощта на своя дядо. Мотопедът изчезва от дома на неговата баба преди десетилетия. Младежът подава жалба в полицията веднага след инцидента. Той дори не си спомня точното районно управление днес. Никой не се свързва с него в продължение на дълги години. Това разказа самият потърпевш в ефира на Нова телевизия.

Софийската районна прокуратура прекратява преписката за първи път през 2001 година. По-късно разследващите органи подновяват работата по случая неочаквано. Окончателното прекратяване на производството настъпва през 2016 година. Причината за това е изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Жертвата научава за този юридически факт с огромно закъснение.

Подобни случаи разкриват сериозни структурни проблеми в българската съдебна система. Процесите често продължават десетилетия и приключват без реален резултат. Този пример не представлява изолиран инцидент за работата на държавното обвинение. Гражданите остават изненадани от внезапната активност на институциите след толкова време.

Изследователските данни показват аналогичен абсурд с журналистката от БНР Диана Янкулова. Тя получава подобно уведомление от прокуратурата на 27 април 2026 година. Писмото касае досъдебно производство за кражба от далечната 1995 година. Правосъдието я търси цели 31 години по-късно. Разследването първоначално е прекратено в годината на престъплението, но после е подновено.

Прокурор Андрей Костов от СРП издава официалното постановление на 27 март 2026 година. Той установява изтичане на давността още през 2005 година. Прокуратурата често съобщава на гражданите за невъзможност за действие след три десетилетия. Случаят с Янкулова следва абсолютно същия модел на многократно подновяване и спиране на делата.

Разследванията за стари кражби се превръщат в системен проблем за Софийската районна прокуратура. Делата се възобновяват формално без никакъв напредък по разкриване на извършителите. Давността изтича тихомълком в прашните архиви на държавното обвинение. Потърпевшите граждани остават без справедливост и с чувство за пълно институционално безсилие.

Липсата на адекватна комуникация между правоохранителните органи и жертвите е очевидна. Златков разбира за края на делото си осем години след самото решение. Янкулова чака над две десетилетия след изтичане на законовата давност. Тези факти поставят под сериозно съмнение ефективността на наказателното преследване у нас.