По-голяма защита при „делата-шамари“: Какво предвиждат предлаганите от правителството промени?
Министерството на правосъдието въвежда нова глава в ГПК за защита на журналисти и активисти от SLAPP дела. Промените предвиждат край на лесните запори и бързо прекратяване на неоснователни искове.
Министерството на правосъдието подготвя мащабни промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Основната цел е въвеждането на специална правна защита срещу т.нар. дела-шамари (SLAPP). Тези производства често се използват за заглушаване на журналисти, активисти и граждани. Новата глава в кодекса ще защитава лица, които публикуват информация от обществен интерес.
Законодателната инициатива цели да ограничи злоупотребата с право от страна на икономически по-силни субекти. От ведомството обещават, че промените скоро ще станат факт. Те ще обхванат както големите национални медии, така и малките регионални издания и неправителствени организации.
В Гражданско-процесуалния кодекс се въвежда изцяло нова глава за защита при дела-шамари срещу обществено значими публикации.
Министърът на правосъдието Николай Найденов подчерта значимостта на новите гаранции при обезпечаването на искове. Досега икономически силните страни можеха лесно да блокират сметките на медиите. Това се случваше чрез внасяне на парично обезпечение, което често служеше за натиск.
„По отношение на обезпечаването и запорирането на сметки са в доста голяма степен засилени гаранциите спрямо всички медии, защото няма да може да се запорират сметки само заради това, че икономически по-силната страна може да внесе обезпечение, което да гарантира, че не злоупотребява с права. Обезпечение ще има само при сериозни доказателства и такива, които до голяма степен правят основателност на иска. Тези гаранции важат за всички.“
Обезпечение и запор на сметки ще се допускат само при наличие на сериозни доказателства за основателност на предявения иск.
Законопроектът предвижда механизми за ранно филтриране на неоснователни искове. Съдът ще има възможност да прекратява производствата още в начален етап. Сроковете за разглеждане на такива дела ще бъдат значително съкратени. Професионалните и синдикалните организации ще могат да представят доказателства в полза на ответника.
Тези мерки са част от усилията на страната да приложи европейските директиви. Министерството на правосъдието предлага проект за защита от SLAPP делата, който да действа ефективно в рамките на вътрешното право.
Статистиката на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България показва тревожна тенденция. Въпреки липсата на официални данни, в страната се водят десетки дела-шамари. Председателят на АЕЖ Мария Черешева посочва конкретни примери за масиран съдебен натиск срещу разследващи журналисти.
“ Не се води официална статискика, но спокойно можем да говорим за няколко десетки, само срещу бърд има над дузина, продъжава мегаделото на голям застраховател срещу Медиапул – делото за 1 млн. лв, което предвизика и международни реакции.“
Срещу медията „Бърд“ има заведени над дузина дела, а срещу „Медиапул“ тече рекорден иск за 1 милион лева.
Журналистът от „Медиапул“ Цветелина Соколова разказва за тежките последици от съдебните битки. Делото срещу нейна публикация е започнало през 2023 година. Процесът вече е на трета инстанция, но окончателно решение все още липсва. Спорът е възникнал заради цитиране на министър по официална стенограма на Министерския съвет.
„Едното от тях, което е и най-голямо като сума на предявения риск от застрахователна компания, вече е на трета инстанция. Започна през 2023 г. по моя публикация и вече 3 години не може да се стигне до разрешаване на казуса. По сумата от 1 млн. лв. се трупат лихви и тя вече може би е нараснала с 50% на този етап, а нямаме изгледи кога ще се реши. Става дума за цитиране на министър по стенограма в МС.“
Соколова подчертава, че делата са се превърнали в най-силния инструмент за сплашване на гилдията. Натискът често започва с предупредителни писма за премахване на определени изрази или цели статии.
„В момента за гилдията делата са най-силният инструмент за сплашване. Само преди няколко седмици отговаряхме на поредното писмо с предупреждение, че ще ни бъде заведено дело, ако не премахнем определен израз от наша статия. Ние решихме, че няма да го премахнем, защото вярваме, че обществото има право да знае, и сега чакаме.“
Промените предвиждат прекратяване на производствата в ранен етап и въвеждане на кратки срокове за разглеждане.
Според Мария Черешева, законодателните промени са само началото. Тя вярва, че новите текстове ще ограничат неправомерния натиск през съдилищата. Въпреки това, проблемите с политическия и икономическия натиск остават актуални. Автоцензурата продължава да бъде сериозна заплаха за медийната свобода в страната.
„СЛАП делата са само един от аспектите на цензурата в България. Става въпрос за злоупотреба със съдебната система. Това законодателство ще ограничи този тип неправомерен натиск чрез съдилищата, но това няма да реши проблема с политическия и икономическия натиск, с автоцензурата и всички други проблеми, които медийната среда има.“
България все още изостава в прилагането на европейските регламенти за защита на източниците. Журналистическите източници също често стават обект на целенасочени атаки. Необходима е по-широка законодателна защита на журналистите, за да се гарантира свободата на словото. В момента много медии разчитат на граждански дарения за покриване на адвокатски хонорари. Ефектът от делата-шамари се усеща от цялата гилдия и влияе пряко върху качеството на информацията.
