Министерството на правосъдието предлага мащабни промени срещу делата „шамари“

Министерството на правосъдието представи проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тези промени имат за цел да защитят гражданите от явно неоснователни искове. Става въпрос за стратегическите дела срещу публичното участие. Те са известни в международната практика като дела „шамари“ или SLAPP дела. Проектът вече е публикуван за обществено обсъждане от екипа на министерството.

Работата по този законопроект започна преди няколко години. Експертите изследваха доклади на Европейската комисия и препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Бяха анализирани и проучвания на Асоциацията на европейските журналисти. Законопроектът предвижда защита не само при трансгранични спорове, но и при чисто национални дела. Това надхвърля минималните изисквания на европейското законодателство.

С промените в ГПК се въвежда нова глава. Тя се нарича „Производство поради публичното участие на ответника“. В законопроекта се дава ясно определение за „публично участие“. Това включва изявления или дейности при упражняване на свободата на изразяване. Обхванати са също свободата на информацията, изкуствата, науката и сдруженията. Включени са и всички подготвителни действия по въпроси от обществен интерес.

Текстът детайлно описва какво представлява „въпрос от обществен интерес“. Това са теми, засягащи основни права или общественото здраве. Включени са още безопасността, околната среда и дейностите на публични фигури. Сигналите за корупция също попадат в тази категория. Проблемите пред законодателната, изпълнителната и съдебната власт също се считат за обществен интерес.

Съдът е длъжен да се произнесе по искането за отхвърляне на неоснователен иск в срок от една седмица. Ако съдът установи очевидна неоснователност, той дава срок на ищеца. В рамките на една седмица ищецът трябва да обоснове своите претенции. Ако това не се случи, съдът отхвърля иска по същество в закрито заседание. По този начин съдебното производство приключва бързо и ефективно.

Друга важна част от проекта засяга процеса на доказване. Лица, които не са страни по делото, могат да представят доказателства. Това са предимно неправителствени организации, развиващи общественополезна дейност. Те трябва да работят в областта на защитата на основните права. Тези организации могат да подпомогнат защитата на ответника с писмени молби и документи.

В окончателното си решение съдът ще посочва изрично характера на делото. Той ще отбелязва, че искът е бил заведен заради обществено участие. Като специална мярка се забранява обезпечение на иск без убедителни писмени доказателства. Това предотвратява неоснователното блокиране на активи на журналисти и граждански активисти.

Ответникът има право да поиска обезпечение на съдебните разноски. Съдът допуска това, ако прецени, че искът вероятно няма да бъде уважен. Решенията на съда подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Данните на ищците по такива дела ще бъдат публично достъпни. Те ще се публикуват в Единния портал за електронно правосъдие.

България трябва да въведе изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 най-късно до 7 май 2026 година. Срокът за транспониране е кратък, което прави българския законопроект приоритетен. Работната група по проекта беше създадена през октомври 2023 година от министър Атанас Славов. Тя включваше представители на съдебната власт, юристи и експерти от неправителствени организации.

През 2024 година в Европа са регистрирани 167 нови стратегически дела срещу публичното участие. Това показва леко увеличение спрямо предходната година. Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE) активно поддържа регистър на тези случаи. Те осигуряват и фонд за съдебни разноски за застрашени журналисти и активисти.

Примери от други държави членки подчертават нуждата от такива закони. В Хърватия в момента има около 700 активни SLAPP дела. Там също се подготвя законодателство, което да влезе в сила през 2026 година. Хърватската асоциация на журналистите настоява за стриктно наблюдение на прилагането на новите правила.

Проектът на Министерството на правосъдието предвижда и общо правило за обезпеченията. Когато съдът е наложил запор, ответникът може да си поиска гаранцията обратно. Това важи, ако искът бъде отхвърлен. Гаранцията може да се използва за покриване на направените разноски по делото. Това е допълнителна защита срещу финансово изтощаване на ответниците.

Европейските доклади често подчертават разрива между политически ангажименти и реална защита. Правителствата се призовават за спешни действия срещу правния тормоз над свободното слово. Фондация „БлуЛинк“ се присъедини към Европейския ден на действията срещу SLAPP на 2 юли. Тази инициатива обединява 40 организации от 15 различни държави.

Новата глава в ГПК ще даде на съдиите ясни инструменти за разпознаване на злоупотребата. Публичното участие не трябва да бъде наказвано чрез скъпи и изтощителни дела. Законопроектът цели да гарантира свободата на словото в България. Общественото обсъждане ще позволи на всички заинтересовани страни да дадат своите предложения.