Пловдивският театър завладя Рим със спектакли по Алесандро Барико
Пловдивският драматичен театър представи спектаклите „Коприна“ и „Без кръв“ на сцената на Театро „Бранкачо“ в Рим, получавайки признанието на италианската критика.
Трупата на Пловдивския театър се покланя след представлението на “Без кръв” в Театро “Бранкачо” СНИМКИ: АВТОРЪТ Режисьорката Диана Добрева в римския театър Снимка: Авторът Трупата на пловдивския театър пред Театро "Бранкачо" след представлението на „Коприна“ Снимка: Виолина Христова Сцена от постановката “Коприна” СНИМКА: БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В РИМ Сцена от "Коприна" СНИМКА: БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В РИМ Сцена от постановката "Коприна" СНИМКА: БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В РИМ Сред публиката на “Без кръв” бяха певицата Стефка Берова и дъщеря й Косара Марчинкова, които живеят в Рим.
Пловдивският драматичен театър постигна исторически успех на италианска сцена. Творческият екип представи два знакови спектакъла по текстове на Алесандро Барико в Рим. Историческият Театро „Бранкачо“ приюти българските артисти на 9 и 10 юни. Публиката видя постановките „Коприна“ и „Без кръв“. Това културно предизвикателство обедини българската театрална школа и съвременната италианска литература.
Мнозина се питаха как италианските зрители ще приемат спектакли на български език. Съмненията изчезнаха още след първите минути на представленията. Визуалната поезия и ритъмът на словото надхвърлиха езиковите граници. Музиката и пластиката на телата превърнаха българската реч в част от сценичната партитура. Италиански и английски субтитри помагаха на зрителите да следват сюжета. Емоцията обаче достигаше до публиката много преди прочитането на текста.
„Коприна“ е първата в света драматизация по едноименния роман на Алесандро Барико. Режисьорът Диана Добрева и драматургът Александър Секулов създадоха уникален сценичен език. Подготовката на мащабния проект продължи близо година и половина. Добрева споделя, че адаптирането на романа е сред най-трудните задачи в нейната кариера. Книгите на Барико са изящни, но съдържат изключително малко диалози. Творческият екип избра необичаен подход за разказване на историята. Ролята на разказвачи поемат копринените буби. Тези същества са най-близо до главния герой в повествованието. Спектакълът вече има сериозно международно признание. Той представи България на Световната театрална олимпиада в Капошвар, Унгария.
Вторият спектакъл „Без кръв“ е копродукция с театъра във Велес, Северна Македония. Постановката спечели престижната награда „Аскеер“ за най-добро представление през 2024 година. Историята разглежда темите за насилието, паметта и трудното помирение. Балканският прочит на италианския текст добавя нови емоционални измерения. Повече за гостуването на трупата можете да научите в статията Отмъщение или прошка? Български спектакли по Алесандро Барико на римска сцена. За Диана Добрева представянето в Италия е своеобразно завръщане на Барико у дома. Пловдивският театър изпълни своя дълг към автора и неговото творчество.
Италианската критика и културни дейци реагираха възторжено на българското присъствие. Журналистката Роберта Мацео отбеляза специфичното звучене на нашия език.
Интензивен спектакъл с изискани костюми и сценография. Българският език сякаш е създаден, за да бъде прошепван с нежност.
Сценаристката Дориана Леондеф, носителка на две награди „Давид на Донатело“, също изрази своето възхищение.
Изключително въздействаща постановка, която още от първия миг потапя зрителя в друга реалност, героите на сцената са хора, чиято същност трепти зад маските и костюмите с изтънчена елегантност. Това е отличителният почерк на цялото представление и на силно авторската, но никога натрапчива визия на режисьорката, която се изправя пред завладяващ, но и труден текст с помощта на актьорски екип от най-висока класа. Чуйте българския език, усетете неговата мекота и може би някои предразсъдъци ще изчезнат.
Андреа Рустикели от телевизия РАИ подчерта визуалната сила на представленията.
Внимателно изграден и внушителен спектакъл. Представление, което разчита силно на визуалния образ и сценичната картина, зад които понякога е по-трудно да бъде уловена непосредствената драматична необходимост на разказваната история. Не познавах тази трупа, но се радвам, че я открих. Ще я запомня.
Художничката по костюми Франческа Леондеф обърна внимание на естетиката в „Без кръв“.
Драматичен театър – Пловдив е най-старият професионален театър в България, основан през 1881 година. Институцията пази традициите на град, признат за най-стария жив град в Европа. Пловдив и италианският град Матера бяха европейски столици на културата през 2019 година. Тази връзка подсили съвременния културен обмен между двете държави. Лора Ченакова координира международните отношения за това мащабно гостуване. Тя потвърди, че преговорите са изисквали пет месеца интензивна работа. Театро „Бранкачо“ е единственият в Рим със сцена, подходяща за мащабните български декори. Срещата с римската публика стана възможна с подкрепата на община Пловдив и фондация „Пловдив 2019“. Българският културен институт в Рим също оказа съдействие за успеха на събитието.
